За смъртта на дете на зъболекарски стол след усложнения от поставена упойка, виновна е само анестезиоложката Йоанна Филипова, която не е забелязала навреме влошеното му състояние и затова е осъдена условно на една година затвор, предаде БНТ.
Това е окончателната развръзка след 8 години съдебни битки. Венета Павлова, управител на Дентален център „ЕО Дент“, е оправдана по обвинението за причинена по непредпазливост смърт на 14-годишно момче при дентално лечение под обща анестезия през 2016 година. Още преди 3 години съпругът ѝ стоматологът и бивш депутат от „Реформаторския блок“ Валентин Павлов беше окончателно оправдан, а Йоанна Филипова получи 1 година условно. Филипова е призната за виновна за това, че не е приложила на пострадалия антидот „Дантролен“.
Според мотивите в решението на ВКС по делото е установено, че в Дентален център „ЕО Дент“ се е прилагал инхалационен анестетик „Севоран“, в характеристиката на който е вписано, че при предразположени индивиди може да доведе до клиничния синдром, известен като „злокачествена хипертермия“ (малигнена хипертермия). Тя се диагностицира при наличие на съмнение (инцидент при анестезия на близък роднина) и осъществяване на мускулна биопсия при специални изисквания за доказване на генетична предиспозиция. Към момента на деянието в България не се е провеждало такова изследване и нямало разработен протокол и нормативни изисквания за адекватна реакция при проявата на това тежко усложнение по време на анестезия. Малигнената хипертермия се отключва внезапно и не може да се предскаже, а успешното овладяване включва задължително прилагането на „Дантролен“.
В Регламент (ЕО) № 141/2000 г. на ЕП и Съвета активното вещество dantrolene sodium е с обозначение лечение на малигнена хипертермия. Регистрирано е в регистъра на лекарствените продукти – сираци в Общността. Продуктът не е разрешен за употреба в страната. Редът за лечение с него е уреден с Наредба № 10/17.11.2011 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която с разрешение на Изпълнителната агенция по лекарствата само лечебни заведения за болнична помощ могат по специален ред да получават неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти.
По експертен път е установено, че причината за смъртта на момчето е остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на развилата се малигнена хипертермия. Неблагоприятният изход е настъпил от вродено генетично ензимно заболяване, провокирано от инхалационната анестезия. По делото е прието, че при пострадалото дете не са били налични данни за генетична предразположеност. Разпитаните експерти и свидетелите с опит в анестезията са категорични както в това, че използваният анестетик „Севоран“ е най-доброто средство („златен стандарт“) за поставяне под обща анестезия в детска възраст, така и че няма биохимично изследване, което да покаже предразположението на пациента към малигнена хипертермия и че заболяването е рядкост, което за България не е наложило създаването на организация за изследване и лечение.
