Промените в Конституцията са добра възможност за преодоляване на системни слабости в уредбата на реда на функционирането на българската държава.
Това заяви пред БНР Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски. Според него "целеният резултат съвсем не е сигурен" поради простото приемане на конституционните промени.
Сарафов очевидно има друг стил на работа. Доколко обаче функционирането на прокуратурата е променено, е спорен въпрос, поне за момента. Нямаме видими резултати, които да позволят да заключим, че смяната на главния прокурор е довела до качествена промяна в държавното обвинение, смята Христев.
Не може да поставяме тези случаи на една нога, каза преподавателят относно казусите "Nexo", сигналите на Васил Божков и делото по т. нар. "Баселонагейт".
Действията по "Nexo" бяха откровена форма на репресия, предприета от тогавашния главен прокурор. Другите два случая не са такива – те касаят обществено известни факти, които предполагаемо говорят за корупция в много големи мащаби по високите етажи на властта, отбеляза Христев. Според него не може да приемем, че те са изяснени по убедителен за обществото начин и са разсеяни съмненията.
Една част от конституционните промени утвърждават модела на правовата държава и гарантират в по-висока степен независимостта на съда, смята Христо Христев.
От друга страна по думите му, "българската реалност отдавна показва, че между нормативните предписания и тяхното практическо приложение може да има много голяма разлика, много голяма относителност в тяхното прилагане".
Христев не изключва "съдебното статукво, каквото го имаме в момента, да се възпроизведе в целия си блясък".
Решението за увеличаване на квотата на членовете на ВСС, които се избират от парламента има значение за отчетността, но е важно как ще бъде уреден изборът на тези членове, коментира Христев в предаването "Преди всички".
"Или за пореден път ще бъдат изпратени политически комисари, които да провеждат ролята на едно парламентарно мнозинство. Ще видим сравнително скоро доколко това мнозинство, което промени Конституцията, има действително волята да излъчва друг тип хора в институциите на публичната власт."
Визирайки имената на Атанас Атанасов и Десислава Атанасова, които се завъртяха като възможни кандидатури, Христев заяви, че си представя в Конституционния съд "друг тип юристи" и че там "би следвало да се изпратят хора, които са далеч от текущите политически страсти", а Атанасов и Атанасова са ярки политически лидери.
