Проверката на фактите е само от една от линиите, по които трябва да се противодейства на дезинформацията. Това е журналистическата линия на противодействието. Хубаво е медиите като цяло да си припомнят добрите стари правила за правенето на журналистика – първо трябва да се проверят фактите и след това да се излагат интерпретациите и мненията. Това каза в интервю за euractiv.bg Ралица Ковачева.
Според нея, има положителна тенденция да се говори все повече за проверката на фактите. Ако разпространяващите дезинформация успяват да променят дневния ред на обществото и да предизвикват реакция, мисля, че и ние от своя страна успяваме да променяме публичния разговор и отношението към фактите. Това е добре.
"Отвъд журналистическа реакция обаче има един много голям дълг в борбата с дезинформацията и той е на политическата класа и институциите. Ако една държава няма ясна външна политика, тя няма как да има ясни послания срещу дезинформацията. Няма как чисто журналистически да се справим с това. Не сме последна инстанция", допълни журналистката.
Политическите послания спомагат за разпространението на дезинформацията, а бездействието на институциите осигуряват средата за безпрепятственото разпространение на дезинформацията.
Голяма част от сюжетите са вносни. В много от случаите посланията лесно могат да се проследят до Кремъл, руските държавни медии и руските профили в социалните мрежи. Друга част са директно захранени от ултраконсервативната пропаганда в САЩ. Особено дезинформацията за противопоставянето между консервативното и либералното. Тук, разбира се, Москва също се намесва, защото консервативният наратив в САЩ силно я устройва.
"Това, което забелязахме във Factcheck.bg, е, че цялата вносна дезинформация се разпространява и използва за атака срещу българското правителство, ползва се изцяло за вътрешнополитически цели. Това много ясно се видя през последните две години, когато имаше периоди без редовни правителства. Ние можехме ясно да видим как дезинформацията, свързана с войната в Украйна, буквално изчезваше, когато нямаше редовно правителство и веднага се появява, когато е избрано такова. Тя се използва в контекста, че България не трябва да помага на Украйна, че трябва да сме неутрални т.н.", посочи Ковачева.
Според нея, нещата по-скоро се подобряват, но не достатъчно бързо.
"Ние буквално сме пленници на онази приказка, че докато истината си обуе обувките, лъжата е обиколила света. Това, което ни липсва е скорост и мащаб. Всички организации, които се занимаваме с проверка на фактите, сме малки. Ако нашите усилия бъдат подкрепени по-широко в медиите и нашият труд бъде използван по-активно, ще има по-добър резултат. Ние наистина не разбираме защо институциите не използват вече извършените проверки на фактите. Използвайте ги тези неща, хора. Използвайте ги в дебати, в предизборни кампании, в телевизионните предавания. Все трябва да се започне отнякъде, докато институциите изградят своите екипи за стратегическа комуникация, за да се противопоставят за дезинформацията, която ни залива", допълва тя.
