Парламентът прие промените в Конституцията на второ четене. Основните пунктове са свързани с назначаването на служебно правителство, ограничаването на правомощията на президента, както и възможността на лица с двойно гражданство да заемат министерски постове и да стават депутати, информират от БНТ.
Според новите промени в Конституцията прокуратурата и следствените органи ще бъдат в системата на съдебната власт. По този начин ще се гарантира независим съд и отчетна прокуратура.
Депутатите решиха още председателите на Висшия касационен съд и Висшия административен съд да имат право само на един мандат за срок от 7 години. Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години, без право на повторно избиране.
"Досегашната фигура на главния прокурор ще смени функцията си. Цялата теза за всевластието на главния прокурор вече спря да съществува", категоричен беше Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, председател на комисията по конституционни въпроси.
"Аз не мисля, че нашите партньори искат държавата да унижава себе си като впишем, че главният прокурор ще извършва престъпления. Аз лично ще гласувам против този текст", продължи той.
Никола Минчев от ПП-ДБ опонира, че целта на подобен текст в Конституцията е да се даде конституционна опора за разследване на главния прокурор.
"НС от 80-а до 89-а година и сега е претърпяло развитие. При всичките критики то е на по-високо ниво от 80-те години. Ако се запази мнозинство около главния прокурор няма да се постигне промяна затова, че главният прокурор има кадровата палка. Опитваме се да вземем тази кадрова палка".
В новите текстове, записани в Конституцията, Висшият съдебен съвет се разделя на две - Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове, от които повечето - 6, избирани от НС.
