Бюджетът вероятно ще бъде изпълнен в първите месеци, но после не е ясно какво става, обясни пред БНР Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика. Според него тези параметри на държавните финанси създават напрежение в коалицията.
"Най-притеснителното е, че се използват критерии като три процента дефицит. Бюджетът може да бъде доста по-балансиран. Може да има по-малък дефицит или изобщо да няма такъв".
Станчев обясни, че от 1998 г. до 2020 г. е имало една и съща философия на публичните финанси.
"Законови ограничения, приети със Закона за публичните финанси през 2012 г. и под 40% държавни разходи от БВП, както и относително ниско равнище на държавен дълг.
Най-важното, което ще се гледа при преговорите за членство в еврозоната, ще бъде изпълнението на параметри, които са били характерни за България. Един от тях е дефицит от 2%, както е било между 1998 г. и 2009 г. и от 2012 г. до 2020 г.
Бюджетът може да даде някакви увеличения на заплатите на хората, които работят в бюджетната сфера, а не на тези, които работят за себе си, в частния сектори или в несубсидирани държавни предприятия.
Основният принцип на правенето на бюджети е да няма данъци без съгласието на данъкоплатците".
Разходната част е огромна и е предимно за поддържка на съсловия, които не е задължително да са най-пострадалите от външни въздействия, обясни икономистът.
"Има увеличаване на всички помощи и пенсии еднакво, както и увеличаване на минималната работна заплата, което създава бюджетни проблеми".
Той смята, че бюджетът е проинфлационен.
"За 3 години има двойно увеличение на държавните разходи".
Красен Станчев обясни, че трябва да се внимава да не се разруши този крехък баланс, който има в момента – да не се променят съществено преки данъци.
Дългосрочно вредно е въвеждането на 15% данък за т.нар. международни фирми, отбеляза експертът.
"Това е демонтаж на сегашната система на равен данък".
Той коментира възможността за приемане на страната ни в еврозоната през 2025 г. така:
"Ако аз трябваше да взема решения като министър на финансите в държава, която е член на еврозоната, ще погледна поведението на публичните финанси и ще видя, че онова, което съществува като здравина на публичните финанси на България от 1998 г. до 2020 г., всъщност се демонтира. Тогава ще се почудя защо има такова увеличаване на държавния дълг, защо е такава тенденцията? Къде отиват парите?"
