Териториалните планове не поемат ангажименти за затваряне нито на мини, нито на електроцентрали. Това заяви пред БНР Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката.
"Териториалните планове адресират ефектите от енергийния преход и създават възможности за нови икономически дейности и качествена алтернативна заетост", обясни той и подчерта, че след срещата на министъра на енергетиката Румен Радев с ръководствата на "Мини Марица изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" и синдикалните организации в двете предприятия добрата новина е, че енергийната сигурност на България е гарантирана:
"Предприети са всички мерки и от двете дружества да работят безопасно и надеждно и през предстоящия есенно-зимен период".
"В Териториалните планове е предвидено да се откриват нови работни места в индустрии, свързани с устойчиви енергийни решения, за социална подкрепа и за разнообразяване на местната икономика. Конкретни проекти в Териториалните планове не са предвидени, тъй като те са етап - планиране, а следващият етап - програмиране, който включва подготовка за насоки за провеждане на конкурси, обществени обсъждания на тези насоки, организация на публични и прозрачни процедури за избор и одобряване на проектите, предстоят и ще бъдат организирани едва след одобрение на Териториалните планове. Отговорната институция за управление на тези средства е МРРБ", обясни още Красимир Ненов.
По думите му българската електроенергийна система разчита на мощностите на тези мини и електроцентрали:
"Говорим не само за комплекса "Марица изток", но и за регионите на Перник и Кюстендил. Очакванията са за хоризонт на работа на тези мини и електроцентрали до 2038 г., съгласно препоръката във вид на Пътната карта, приета от правителството и представена в Народното събрание".
Зам.-министър Ненов посочи, че има натрупан през годините дефицит на доверие между управляващи и миньори и енергетици, но подчерта, че най-важното е, че има диалог.
"Трябва много по-активно и откровено да се комуникира, за да се навакса този дефицит. Във времето са изпращани много противоречиви сигнали, които са били в посока "светло бъдеще", а действителността хората я виждат", подчерта той.
Красимир Ненов изтъкна, че себестойността на електроенергията, произведена от въглища, расте заради увеличение на цените на въглеродните квоти, но същевременно електроцентралите работят надеждно и ефективно и имат характеристики, които са полезни и ценни за стабилната работа на енергийната система.
"В отсъствието на мощности с подобни характеристики има риск за надеждната работа на електроенергийната система. Затова е важно да останат достатъчно дълго на работа въглищните централи, дори с по-малка степен на използваемост, в определен минимален състав, докато бъдат заместени от други мощности с подобни характеристики, за да може системата да работи надеждно".
Ядрената енергетика има ключова роля за страната и за в бъдеще, изтъкна заместник-министърът на енергетиката:
"Правителството работи в такава посока - да развие на площадката на АЕЦ "Козлодуй" нови ядрени мощности, които да бъдат изградени и към 2035 г. да влезе нов ядрен блок с нетна мощност поне 1 GW (Гигават) и няколко години по-късно още 1 GW. Площадката в "Белене" остава ядрена площадка, независимо дали оборудването, което се намира там, бъде продадено на Украйна. България може да планира нови ядрени мощности в бъдещ момент. Но приоритет е развитие на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
