От 1 юни 2026 година трудовата книжка отива в историята, а всички данни за трудовия път на всеки човек ще се съхраняват в специален регистър на Националната агенция за приходите (НАП). Тази реформа беше приета окончателно от Народното събрание днес, съобщи Lex.bg.
Депутатите единодушно и без дебат гласуваха на второ четене изменения в Кодекса на труда (КТ).
С тях се дава срок до 1 юни 2026 г. на всеки работодател да оформи трудовата книжка на всеки от служителите си и да му я върне. С това последно вписване в нея с цифри и думи трябва да се запише продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при този работодател към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв.
А ако някой изгуби трудовата си книжка след 1 юни 2025 г. съответната дирекция „Инспекция по труда“ ще му издава нова и с вписани данни за трудовия стаж, придобит преди 1 юни 2025 г. Това ще става въз основа на писмено заявление-декларация на работника или служителя, към което се прилагат удостоверения от работодателите, при които е работил, и други оригинални документи, които съдържат тези данни.
„В срок до 1 юни 2025 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изгражда регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда и попълва първоначалните данни в него на база на регистъра на трудовите договори и при необходимост – на база на други източници“, приеха днес депутатите.
Документът, който заменя трудовата книжка, се нарича „единен електронен трудов запис“. Той е част от новия регистър на заетостта. Всеки човек ще може да прави справка за данните в собствения си единен трудов запис.
Работодателите ще имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели. Точно какво ще могат да видят и по какъв ред ще определи в наредба Министерският съвет. Но депутатите изрично приеха, че новият работодател няма да има право на достъп до данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът е получавал при предходни работодатели.
А всеки ще има право на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение тези от органите на досъдебното производство и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
В Кодекса на труда беше регламентирано какво ще съдържа всеки единен електронен трудов запис:
- имената на работника или служителя;
- личния идентификатор на работника или служителя;
- идентификатора и името на работодателя;
- основанието на трудовия договор;
- датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;
- срока на договора, когато е уговорен такъв;
- датата на сключване на допълнителни споразумения;
- датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение;
- размера на основното трудово възнаграждение;
- кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;
- кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;
- кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;
- продължителността на работното време;
- продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
- изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3;
- запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;
- уговорения платен годишен отпуск;
- дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.
