Близки на загинали при катастрофи разговаряха с правосъдния министър, какво може да се промени, така че този ежедневен ад по българските улици и пътища да престане, защото както каза една почернена сестра миналата седмица - вече нямаме деца за даване.
"Най-важното нещо е първо да очертаем какви са ни проблемите, преди да започнем да променяме каквото и да било. Първо да разграничим какво зависи от нас - шофьорите и какво зависи от държавата. От нас зависи колко модерен автомобил ще караме, дали той ще има системи които да пазят нас или пешеходците и до някаква степен как ние ще реагираме на безобразията, които наши познати, приятели и семейство извършват. Какво зависи, обаче от държавата – то е много повече. Законодателството е в нея, контролът е в нея, пътищата са в нея. Дали има знаци, дали ги виждаме, дали са адекватни, дали имаме мантинели?" заяви Илия Тодоров от Българска асоциацията на пострадалите при катастрофи в "Интервюто в Новините на NOVA".
„Проблемът е комплексен и изисква законодателство и последващ контрол. Имаме чудовищно нисък процент на събираемост на глобите. Мярката досега на държавата беше да увеличава санкцията. Когато имаш 50% събираемост на глобите дали ще увеличиш размера десет пъти, ако тази глоба е имагинерна и знаеш, че може да я платиш, но може и да не я платиш – тогава проблемът е в теб. Това, че се гледа и в друга посока като санкции е стъпка напред”, добави той.
„Когато говорим за нови шофьори трябва да погледнем към обучението и изпита, защото държавата казва – "Ти си правоспособен, можеш да се справиш". И в същото време на практика виждаме, че това не е точно така. Обучението в интерес на истината е едно от малкото неща, които са доста назад и не са електронизирани. Колкото и да направим труден изпита или голямо и тежко обучението, опитът си е опит. Те на теория трябва да карат вечерно време. Въпросът е че при обучението има сив сектор и е доста спорно дават ли се тези часове? Кара ли се през нощта?”, посочи Тодоров.
