Климатолог: Пред 1994 г. сме имали по-висок с 30% валеж, но не сме имали наводнения и жертви

Трябва да знаем, че Южното Черноморие е точката в България, където са паднали най-големите концентрации валежи, откакто се измерват тези показатели. И да, 1994 г. сме имали по-висок с 30% валеж, но не сме имали наводнения и жертви. Незаконната сеч и строителството са причините. Това заяви Георги Стефанов, ескперт по климатични промени пред Радио "Фокус".

"Вчера четох един доклад на Европейската агенция по околна среда, която казва, че само с 10% да намалим гъстотата на естествената гора, веднага се удвоява, двойно повече отслабва нейната функция за задържане на води. Това има значение", обясни климатологът за причините за жертвите и тежките последици от наводненията. "Местната власт не спазва изискването по закона да не се строи в заливните речни тераси", допълни Георги Стефанов. "Всички тези взаимодействия събрани заедно в един такъв критичен момент , какъвто имахме в понеделник срещу вторник, водят до загуби на човешки животи, и това е повсеместно във всички български общини."

"Тъжната истина е, че на ниво стратегически документи и законодателство много от тези превантивни действия са налични. Ето, говорихме си, че има Закон за бедствията в България, който всъщност задължава как местните власти трябва да се организират и реагират при такива бедствия" коментира Георги Стефанов. Той допълни, че липсата на мерки и организация кара хората да се чувстват сами срещу стихията.

"Всички водещи глобални бедствия са се увеличили три пъти за последните 30 години и ще продължават да се увеличават. Особено в контекста на следващите две години, когато цялата планета попада в цикъла на краткосрочното затопляне на Ел Ниньо и Ел Нина, това са морските течения, които оформят климата. Сега излязохме от студения лятото и влизаме в топлия, т.е. в следващите 15-20 месеца, със сигурност ще станем по целия свят свидетели на такива едни катастрофични аномалии, които ще станат ежедневие в новините. Те и сега са ежедневие, между впрочем", посочи климатологът.

"В много държави има създаване на т.нар. “катастрофичен пул", което за слушателите е нещо подобно на Гражданската отговорност при колите - задължителна застраховка в малка сума, в която ние, цялото общество генерираме финансов ресурс, който се използва за възстановяването на такива щети. Но се използва така, наистина след 6-9 месеца да не си личи, че бедствието се е случило, защото при нас това е тъжното. И другото нещо е, видяхме го и в Царево, помощта, това машини, това багери, това човешка работна ръка. Ние разчитаме на доброволците, моите адмирации, и аз съм доброволец в хиляди инициативи обаче, само доброволеца не може. Той отива там, ако трябва да изпратим 10 000 души да работят 10 дена черната работа - с лопатите, кирките и чувалите, защото машината не може да изчисти мазето, трябва някой да си изцапа ръцете. И 200 доброволеца не могат да свършат работа. Но ако отидат 10 000 души, и за това има включително система за заплащане, а пък държавата да подсигури храна, вода, електричество те да работят на място. Защото много често тези територии са откъснати от цивилизацията, няма ток, няма вода, няма път. И по този начин, живата сила е ключово важна. Ние за съжаление, виждаме, и армията не може да стигне до там, и човешката сила остава дори с желание да помогне и да не може да помогне. И местния жител де факто вижда два багера", допълни той.