Омбудсманът Диана Ковачева смята, че трябва да бъдат преосмислени предложените текстове от проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда за осигуряване на безопасността при работа и настоява да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн. Проектът е публикуван на сайта за Обществени консултации.
Диана Ковачева е изпратила и становище по казуса до министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, съобщават от пресцентъра на обществения защитник.
„Като омбудсман винаги съм подкрепяла законодателните решения, с които ще се постигне оптимизиране на правната уредба в областта на трудовото законодателство и това, осигуряващо здравословни и безопасни условия на труд, която ще доведе до по-добра защита на трудовите права на хората“, пише проф. Ковачева.
Тя обаче обръща внимание, че с така предложените промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние. Например - да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях работно място, в което ще работят онлайн. Освен това служителите трябва да гарантират, че помещението, в което ще бъде работното им място, е с достатъчно площ и има условията за работата от разстояние без риск за здравето и безопасността - чл. 107и, ал. 2.
Диана Ковачева е категорична, че според действащото законодателство - (чл. 107к, ал. 2 и 3 КТ) осигуряването на тези условия е изцяло задължение на работодателя, който трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работното място, включително и когато то е в дома на работника, като носи отговорност при неспазване на това свое задължение.
Омбудсманът посочва още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника.
„Работникът няма как да направи преценка дали помещението, в което ще бъде работното му място е с достатъчна площ, която да му позволява да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността му. Не следва да се създава възможност работникът да носи отговорност за дадената от него преценка. Тя следва да се базира на експертни критерии и познания, с каквито обикновено работникът не разполага. В този смисъл не е оправдано и работодателят да се довери на тази преценка“, аргументира се омбудсманът.
В становището си проф. Ковачева подкрепя въвеждането в трудовото законодателство на т.нар. „право на изключване“. Това е правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.
„Намирам тази промяна за правилна и необходима. Но също така бих искала да обърна внимание, че това право на необезпокоявано ползване на почивка от страна на работниците следва да бъде гарантирано на всички наети работници, а не само на работещите от разстояния“, подчертава общественият защитник.
