Над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност се обърнаха към НИМХ и БАН с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях. Повод за писмото са зачестили медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях, както и липсата на актуални документи, които да показват какво мислят българските институции по отношение на проблема.
В България сме със сериозен дефицит в стратегически документи и обща визия по редица проблеми, каза пред БНР пулмологът и зам.-председател на парламентарната здравна комисия д-р Александър Симидчиев, който е сред подписалите писмото.
"България не може да промени траекторията в светоен мащаб, но това, което можем да направим, е да направим така, че в България населението да бъде защитено с адаптационни мерки, т.е. първо населението да знае по тази тема, да има ясно становище, което е научно обосновано, на второ място - да приемем всички възможни мерки, за да може адаптационните политики да бъдат вкарани в националните приоритети - за да защитим, доколкото е възможно, голямата част от населението", обясни той в интервю за предаването "Преди всички".
По думите му поради покачващите се температури в следващото десетилетие в България отново ще се появи комарът, който може да предизвика малария.
"Тогава ще се появят определени заболявания, например маларията, и ако не сме подготвени, ще има проблем. Можем да се подготвим и това да не се случва, но за това се изисква стратегия, която да има хоризонт от поне 10 години напред".
Според него в България сме свидетели на "институционално застаряване":
"Безвремието, на което сме свидетели, води до това, че хората не се занимават с истински важните въпроси".
Д-р Симидчиев е категоричен, че трябва да имаме национална стратегия по много въпроси, един от които е адаптацията към климатичните промени.
