Изчезва ли българският картоф? Въпросът вече съвсем не изглежда лишен от смисъл, защото все по-трудно производителите у нас успяват да стигнат до някаква, макар и минимална печалба. Може ли да се окажем без картофи родно производство, провери Нова телевизия.
В Самоковското село Поповяне нивите с картофи намаляват. И това има своето елементарно обяснение – финансово.
„Картофите, за съжаление, изпаднаха зад борда. Нямат обвързано подпомагане в новия програмен период и затова предложихме супер адекватно подпомагане, подобно в Румъния. На всичкото отгоре те са ни и пряк конкурент, на един пазар сме, където километрите не играят съществена роля при ценообразуването – да има обвързано подпомагане при производството на семена, картофи”, коментира Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите.
Той беше зам.-земеделски министър в служебния кабинет и въпреки че беше във властта не можа да реши проблемите на собствения си бранш. „Цели села в Самоковско се изхранват с картофопроизводство. Ако отново не започнем да си произвеждаме семената, с допълнително европейско подпомагане, сме обречени”, допълни Джиков.
В близките дни Георги Червенков започва да вади картофи. Разказва, че земеделската година е била много трудна – първо със закъсняла пролет, после с проливни валежи, а накрая с дълъг горещ период. Каква цена на картофите ни чака още е рано да се каже.
„Цената я определят големите в Европа. И когато тя е твърде ниска, ние страдаме”, обясни Червенков.
И точно това отказва производителите. Статистиката е красноречива. „Миналата година имахме 100 хиляди декара, а сега 50 хиляди. Липсата на допълнително подпомагане ще остави тези райони без средства за препитание”, коментира още Джиков.
От Асоциацията на картофопроизводителите са критични към правителството, защото не виждат достатъчно запознати и подготвени в земеделското министерство.
Много болна е и темата за пазарите. Такива за родните производители почти няма, защото вносът влиза навсякъде и измества родните картофи.
