Сериозен спад на засадените зеленчукови площи отчитат от аграрното министерство. Само за година масивите със зеле намаляват с над 60%. Напускат ли зеленчуците родните полета и какви са причините земеделците да се отказват от зеленчуковите култури?
700 декара - толкова са масивите край Голямо Враново, на които Даниел Петров отглежда зеле, моркови и лук. Тази година засадил пет пъти по-малко зеле. „Миналата година, тъй като гледахме 230 декара зеле, имахме над 100 000 лева загуба”, казва земеделецът пред NOVA.
И въпреки че пазар за зелето има, отглеждането на тази култура, за разлика от морковите и лука, не може да бъде механизирано. Трудът е изцяло ръчен, което оскъпява производството. Освен това, работници няма.
„Занимаваме се с бизнес, който е много труден, зависи от много променливи фактори и нямаме абсолютно никаква защита, нещо с което да успеем да правим по-добри печалби, за да даваме по-високи заплати на работниците си. Като производители на едро, ние вземаме 50% от цената по магазините. Работим на маржове - разходи към приход, близки до тези на търговците”, казва Даниел. И допълва, че неведнъж му се е налагало да покрива загубите от отгледаното зеле с приходи от други култури. Затова е решил да се ориентира основно към отглеждането на моркови и лук. Построил пакетажен цех и складова база, но и за там трудно се намирали работници, въпреки че заетостта е целогодишна.
