"Обществото ни е все по-разделено. Все още няма физическо място, където колективната ни памет да се архивира, изследва и да се показва на хората. Фактът, че все още в училището не се изчучава това минало е достатъчно ясен за ситуацията в страната". Това коментира пред БНР арх. Любомир Пейчев.
Той изказа мнението си, че основаната ни задача е "да си научим миналото" и все повече хора да знаят какво се е случвало, за да може да се разбере същността на проблема с тези паметници. Според него тогава по-лесно ще може да се махне Паметникът на Съветската армия:
"Едно свободно общество няма как да е щастливо с един паметник, който е надвиснал над главите им с вдигнат шмайзер на окупационна власт. Свободното общество с този паметник няма как да съжителства заедно. Въпросът е как ще стигнем до извода - да се премести, по какъв начин, защото само ако се махне критичната фигура отгоре и оставим постамента с цялото градоутройствено решение на самия паметник, което е също толкова тоталитарно, не мисля, че ще реши изцяло проблема".
По думите на арх. Пейчев трябва да има физически архитектурни пространства за осмисляне на миналото.
