„Ако подредим по важност проблемите на България, Конституцията е на последно място“, заявява пред "Лекс" проф. Огнян Герджиков, който освен огромен юридически опит, има и такъв в законодателната власт – като председател на Народното събрание, и в изпълнителната – като служебен министър-председател.
„Ние сме царе да си променяме законите. Вярно е, че Конституцията не е променяна често – шест пъти от 1991 г. насам, но тя е основен закон и не трябва да се пипа току-така.
Истинска нужда от промяна в Конституцията имаше в навечерието на влизането ни в Европейския съюз. От там нататък е съмнително колко е трябвало да се пипа. Не съм краен – който и да е нормативен акт може да бъде изменян и допълван. Опасенията ми произтичат това, че ние сме световни шампиони в това да си променяме законодателството – през 2020 г., например, само за една календарна година, Законът за здравето беше променен осем пъти! Това е абсолютен световен рекорд и показва, че измененията в законодателството ни се правят съвършено необмислено. На това съм голям враг!“, казва професорът.
Той подчертава, че позицията му е особено твърда, когато става дума за Конституцията: „Когато се променя основният закон, не трябва да се бърза, а да се действа внимателно. Трябва да се проведат консултации и дискусии с най-добрите специалисти по Конституционно право, а такива има и в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и в Института за държавата и правото при Българската академия на науките“.
Другото предупреждение на проф. Герджиков: „Освен прибързването, което е недопустимо, при изменяне и допълване на Конституцията не трябва да се действа конюнктурно. А сега се действа именно така – с оглед, че имаше напрежение около доскорошния главен прокурор, хайде да променим Конституцията. Ще възникне друг персонален проблем и пак ще тръгнем да я променяме. Не се прави така!“.
Попитан за актуалната дискусия, свързана с ограничаването на правомощията на главния прокурор, той заяви: „Не виждам необходимост да се ограничават правомощията нито на главния прокурор, нито на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Не казвам, че не може да се мисли в тази посока, но не трябва да действаме под влияние на конкретни ситуации и личности.
Ако ще се променя Конституцията, проектът трябва да се сложи на масата и в дискусия с най-добрите специалисти трябва да избистрят нещата – какво искаме и как искаме и можем да го постигнем“.
Като бивш служебен премиер проф. Герджиков посочи, че не вижда особен проблем, свързан със служебното правителство. „Разбира се, винаги може да се разсъждава в една или друга посока, но моето виждане е, че служебното правителство трябва да запази пълен обем от правомощия. Трябва да има стабилност в уредбата и да я изменяме само ако е възникнал някакъв голям проблем“, казва той.
А не е ли голям проблем, изтъкваната от някои политици, концентрация на твърде голяма власт в президента по време на управлението на служебно правителство? „Не е съвсем така. Президентът назначава служебния кабинет, но той не го командва. Бил съм министър-председател 98 дни и не съм усещал никаква намеса. Аз самият съм имал потребност да се консултирам. Например за излъчването на еврокомисар – дали сега да се излъчва, след като сме на края на мандата си. И президентът ме посъветва, че може би не е разумно да се бърза. Не съм чувал да е оказал някакъв натиск и на Стефан Янев, и на Гълъб Донев“, посочва именитият юрист.
