ВКС потвърди присъдата, с която на Райна Бачева е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 г. за извършени престъпления като прокурор в Районна прокуратура – Благоевград
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда на Софийския апелативен
съд. Решението е окончателно.
Райна Бачева бе призната за виновна в това, че в периода от 27.01.2013 г. до 31.01.2013 г. склонявала младшия прокурор Анита Д. да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, като прекрати наказателно производство, по което е наблюдаващ прокурор.
На подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 г. Оправдана е по другите повдигнати обвинения.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Твърдението, че единствен пряк доказателствен източник са показанията на свидетелката Анита Д., които са мултиплицирани в множество други производни доказателства, съдържащи се в показания на заинтересовани свидетели – небезпристрастен административен ръководител и зависими от него прокурори, е некоректно и не се подкрепя от материалите по делото.
Райна Бачева е настоявала в битието ѝ на наставник на Анита Д., че наказателното производство срещу Николинка В. за измама следва да бъде прекратено, тъй като се касае за гражданско-правен спор, както и че на следващия ден пряко и непосредствено е възприела обаждането на подсъдимата и проведения от нея разговор с Анита Д. по същия
въпрос, съдържат както преки и косвени, така и първични и производни доказателства.
Съдържанието на разговорите, които Райна Бачева е провела с Анита Д., съответстват на изпълнителното деяние „склоняване“ по чл. 289 НК. С категоричност те са форма на психическо въздействие от страна на подсъдимата, насочено към мотивирането на Анита Д. като наблюдаващ прокурор по досъдебното производство да наруши служебните си задължения и да реши делото по начин, противен на вътрешното ѝ убеждение.
„И след като всички наказателно отговорни лица следва да се въздържат от оказването на въздействие върху
психиката на лицата, осъществяващи правораздавателна дейност при изпълнение на служебните им задължения, то това в още по-голяма степен се отнася за самите магистрати по отношение на делата, разглеждани и решавани от техните колеги“, категорични са върховните съдии.
