Дядо ми е от Несебър - потомствен гръцки рибар, наследник на дорийските гърци, колонизирали района преди 2 500 г. От дете съм идвал с радост в този автентичен град, с атмосферата на дървените кейчета, малките лодки, пържените попчета и скаридите във фуния.
Вече почти не минавам оттук, защото това не е моят Несебър, не е моето Черно море и моите хора, които да почиват. Див, неконтролируем бизнес, бариери, частни пристанища и райони, сегментирани влияния на прочеето мастити бабаити и агресивна дивотия от страна на множество от плажуващите.
Природата ни е чудна, само дето от бетонните чудовища не се вижда изобщо. Какви призиви за родното, какъв национализъм. Границите на разумното отдавна са преминати и не мисля, че има връщане назад.
А аз ще си спомням с умиление за моя си Несебър.
Това написа във фейсбук професор Андрей Чорбанов. Тези негови думи едва ли се отнасят само до Несебър. Много българи, неизкушени да споделят в социалните мрежи вероятно ще потвърдят - унищожаването на българското Черноморие се вихри от близо 30 години и няма изгледи да спре. Бетонни комплекси, унищожни дюни, строителство на плажната ивица и други подобни дивотии прогониха хората. И каквато и реклама да правим, тя едва ли ще помогне да ги върнем.
