Промените в ценовите равнища през 2022 г. и бързото сближаване на България към средноевропейските нива показват, че характерното от предкризисния период бързо повишаване на покупателната способност и реалните доходи в най-добрия случай са „на пауза“, особено при по-бедните домакинства. Отворени остават много въпроси около някои групи стоки (и особено – храните), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските.
Това смята Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика, анализирайки данните от Евростат, според които През изминалата година България достига 55% от средноевропейските цени.
Статистиката позволява подробности - разликите са от 37% средно при жилищата, водата, електричеството – свързани с дома, до 87% при храните и безалкохолните, както и над 110 до 130 на сто при яйца, сирене, мляко и масла, въпреки ниския номинален среден минимален доход на българите, коментира Николов пред БНР-Радио София.
„Разбира се, бихме се радвали да видим връщане на този бърз ръст на покупателната способност, който виждахме след 2015-2016 година до към края на миналото десетилетие, но на фона на социалните процеси, едва ли ще стане. Ако погледнем всички прогнози на институциите, ние ще се намираме в доста сериозна инфлационна ситуация още няколко години.“
По думите на Николов, няма повод за притеснение, защото домакинските доходи - заплати и пенсии, не намаляват. По-скоро сме в положение на задържане. За реално обедняване може да се говори при най-бедните домакинства.
Според Андрей Николов в проектобюджета личи липсата на идеи и амбиция за реформа. Цели се преди всичко счетоводното уцелване на 3% дефицит. Процентът на ръста на икономиката е преувеличено оптимистичен. Съществува риск да не се реализират предвидените приходи.
Хубавата новина тук е, че капиталовата програма като цяло позволява още съкращения.
Важно е социалните инструменти да се прилагат с доходни критерии, а не помощите да се раздават на калпак, каза още икономистът.
