Голямата част от инфлацията у нас е привнесена. Първият голям източник е паричната политика на основните централни банки – ЕЦБ и ФЕД. Това каза макроикономистът Стоян Панчев в предаването "Човекът на фокус“ по "Фокус“.
Той обясни, че агресивната парична и фискална политика на банките, печатането на пари и наливането на ликвидност в опит за овладяване на рецесията след COVID-пандемията в начален етап е довела до ситуация, в която има твърде много пари и малко стоки и услуги. "Това е класическият начин, по който получаваме инфлация. И тъй като в този процес има забавяне между 12 и 24 месеца, ние сега сме в окото на нещо, което е създадено преди две години, но сега го изпитваме“, поясни Панчев.
Единственият начин за връщане на инфлацията на нива от зададените от централните банки норми, които са около 2%, е труден и минава през затягане на ликвидността в системата и предизвикване на голяма рецесия. Това се прави по няколко начина, най-вече чрез увеличаване на лихвите, обясни икономистът.
Опасенията от повишаване на инфлацията след приемане на България в еврозоната се използва за политически спекулации, заяви Панчев. "Ситуацията е ясна, тя се повтори на практика и в Хърватия. Факт е, че в един определен набор от стоки и услуги има рязко повишаване на цените от това превалутиране. Това го пише и в изследванията на ОИСР, и в анализа на БНБ, свързан с еврозоната. Въпросът е, че когато то бъде съотнесено към целия инфлационен индекс, изглежда като малка част от инфлацията за цялата икономика – в диапазона 0,3-0,5%. Това не обхваща цялата икономика, а неща, които се продават на дребно“, обясни икономистът.
Той цитира изследване на доц. Димитър Чобанов, според което преминаването от системата на Валутен борд към еврозона създава допълнителен инфлационен пулс. Инфлацията от влизането в еврозоната може да не се прояви веднага, обясни експертът и даде пример с Естония, където това става 10 години след приемането ѝ, когато натрупаният потенциал се проявява.
Инфлацията е по-висока в Източна и Централна Европа, тъй като икономиките на страните са по-слаборазвити икономики.
Разговорът за влизането на страната ни в еврозоната според Панчев не се води на експертно ниво. Той смята, че е добре да има референдум по този въпрос, тъй като това би задълбочило дискусиите по темата. Експертът даде пример с Швеция, където също е бил проведен референдум за или против влизане на страната в еврозоната, и посочи, че там е имало кръгли маси, конференции на професионалисти.
Панчев посочи какви ще са ползите от приемане на еврото. На първо място това са спестените средства от превалутирането на валутата ни към евро, които ще са в диапазона от 10 до 50 милиона. "Втората е свързана с положителен ефект върху рисковия профил на страната, което може да се отрази положително върху достъпа до кредит, който да имат определени финансови институции в страната“, обясни икономистът.
