„Повсеместната свързаност звучеше като свят от нови възможности, а днес е по-скоро мрежа, в която всички сме оплетени, пакетирани и търгувани във вид на цифрови данни”, смята българският евродепутат.
„Журналисти, граждански активисти и опозиционни политици бяха първите жертви на проследяване, което, с развитието на съвременните технологии, все повече се изплъзва от демократичния контрол. В резултат – налице е ситуация, в която основни граждански права като правото на неприкосновено общуване, свобода на изразяването и дори правото на провеждане на демократични избори са поставени под въпрос. Много бързо си дадохме сметка, че не разполагаме с необходимите средства – законови и други – с които да защитим гражданите от заплахите, създавани от все по-усъвършенстваните технологии.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), в откриващото си изказване на проведеното в четвъртък събитие на тема „Аферата „Пегас“ – край на неприкосновеността и киберсигурността?“. Христов бе домакин на дискусията, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA). Освен негов заместник-председател, българският евродепутат е и член на парламентарната комисия, отговорна за разследването на използването на „Пегас“ и други еквивалентни шпионски софтуери.
В събитието участваха представители на Европейската комисия, експерти по киберсигурност от неправителствения сектор и университета в Льовен, Белгия.
„След първите разкрития по темата от 2021 г. се надигна вълна от нови случаи на нерегламентирано подслушване в държави членки на ЕС. Не за първи път, под претекст, че е в интерес на националната сигурност, ставаме свидетели на цинично погазване на основните граждански права и свободи. Остава горчивото усещане, че фундаментът на демокрацията е създаден, за да бъде погазван от и в интерес на онези, които упражняват власт“, каза още българският евродепутат.
Според Христов това може да обяснено със слабост на европейската законова рамка, която, в някои аспекти е непълна, а в друга – прекомерна, което се превръща в неин хроничен проблем.
„Вярно е, че контролът върху наблюдението е определящ за националната сигурност. От друга страна, редица кризи през последните години – икономически, здравни, социални – доказаха, че се нуждаем от решения на европейско ниво“, отбеляза Христов.
В рамките на събитието бяха обсъдени законодателни и други инструменти, с които биха могли да бъдат предотвратени негативните ефекти от незаконното подслушване.
„В дебата за проследяването все още отсъстват психолозите и психиатрите. В свят от камери и микрофони психиката на съвременния човек драматично се променя. Расте параноята. Изчезва чувството за свобода. Понятието „личен живот“ е силно ерозирано. За съжаление, законодателството винаги е стъпка зад техническите иновации.
Повсеместната свързаност звучеше като свят от нови възможности, а днес е по-скоро мрежа, в която всички сме оплетени, пакетирани и търгувани във вид на цифрови данни”, смята Иво Христов.
