Няма да извлечем максималните ползи, които нашата икономика можеше в перфектния момент да си докара, без членството в еврозоната и придвижване към Шенген. България няма да може да максимизира следващия икономически цикъл. Датата 1 януари 2025 г. е една фикция и не трябва да се хващаме за нея, имаме много работа да свършим. Това заяви Преслав Райков, финансов анализатор в студиото на телевизия Блумбърг.
„Доходите в България вече догониха инфлацията от 16%, много ще е трудно да я върнем до 10%. Ще трябва да има рестриктивни мерки в процес на икономически подем“, посочи Райков.
„Трябва да се предприеме много рестриктивен финансов бюджет за следващите три години с много ясни принципи, че нашият път напред трябва да е към еврозоната“.
Според него натискът на цените надолу от администрацията е „безумен процес“.
„Когато се взимат такива мерки за контрол, трябва да са много бързи, много адекватни и след това много бързо да се изтеглят, ние не сме свикнали на това. Това… изкривява пазара…Търговците много умело надхитряват всички такива инструменти, потребителите губят реална представа за цените в икономиката“.
Райков коментира и основните движения на Уолстрийт от изминалата седмица. Той посочи, че геополитиката отстъпва на макрофакторите.
„Пазарите са притеснени от следващи повишения в лихвените проценти при основните централни банки“.
Гостът изрази мнение, че високите лихви ще се задържат за доста по-дълъг период от време и се оказва, че икономиките могат да оперират здравословно дори с толкова високи лихви.
Друга тема, която Райков коментира, е търговията с петрол на фона на официалното изтегляне на количества от страна на Русия в отговор на санкциите на Европейския съюз и на ценовия таван на Г-7.
„За момента котировките на петрола доста спокойно реагират… Русия цели да създаде дефицит на пазара, да дестабилизира пазара“.
Според Райков, ако Русия продължи това затягане, ОПЕК ще се намеси и ще върне количествата, за да няма прекалена дестабилизация, защото това води до политически натиск.
По отношение на Иран той смята, че е възможно подновяване на ядрената сделка след успокояване или капитулация на страните в конфликта в Украйна.
