"Инфлацията е смазваща и изпреварва ръста на доходите. Разходите за живот у нас нарастват с най-бързите темпове от 1998 г." Това коментира Кузман Илиев - икономически и политически анализатор, докторант по финанси, във Facebook.
Вчера Националният статистически институт съобщи, че за септември месечната инфлация в България е 1,2 на сто, а годишната инфлация, спрямо септември 2021 г., е 18,7 на сто.
"Инфлацията е и на своеобразен 40-годишен връх в САЩ, рекордна е и за еврозоната", пише Илиев. Според него факторите са външни и вътрешни, а именно - рекордни бюджетни дефицити, финансирани с външен дълг, което увеличава паричната маса у нас.
"Друг важен фактор по линия на “предлагането на стоки и услуги”: погрешната енергийна политика, водена от родни и европейски политици, която стигматизира собствения добив на изкопаеми горива; безумните и скъпи въглеродни квоти; компенсациите, които станаха правило, а не временно изключение… Ерго, тоталното изкривяване на енергийния европейски пазар, засягащо остро и нас.
Забавеното изпълнение на разходната част на бюджета ни към момента значи предстоящо изливане на още пари на края на годината, а оттам и силен тласък потреблението и инфлацията…", коментира икономическият анализатор.
Според него се "наказват се ефективните производители на енергия, като им се конфискуват “свръхпечалбите”, а така се убива стимулът за инвестиции в енергиен капацитет". За Илиев това е "енергийно-икономически социализъм", който никъде не завършва добре.
Вижте целия коментар, споделен от Кузман Илиев:
"Инфлацията е смазваща и изпреварва ръста на доходите. Разходите за живот у нас нарастват с най-бързите темпове от 1998г. - почти 19 на сто на годишна основа за септември. Инфлацията е и на своеобразен 40-годишен връх в САЩ, рекордна е и за еврозоната.
Има влияние на външни фактори, но има и изцяло вътрешни: рекордни бюджетни дефицити, финансирани с външен дълг, което увеличава паричната маса у нас.
Друг важен фактор по линия на “предлагането на стоки и услуги”: погрешната енергийна политика, водена от родни и европейски политици, която стигматизира собствения добив на изкопаеми горива; безумните и скъпи въглеродни квоти; компенсациите, които станаха правило, а не временно изключение… Ерго, тоталното изкривяване на енергийния европейски пазар, засягащо остро и нас.
Забавеното изпълнение на разходната част на бюджета ни към момента значи предстоящо изливане на още пари на края на годината, а оттам и силен тласък потреблението и инфлацията…
А всъщност в момента имаме нужда от частни инвестиции, които изглеждат вкочанени, заради несигурност и ръст на производствените разходи за предприемачите.
Ефектът: трупаме държавен дълг, с който се финансират текущи социални разходи и въоръжаване - все непродуктивни дейности, които дългосрочно ни вкарват в неприятна дългова авантюра, застрашаваща фиксирания валутен курс на еврото към лева (борда).
Консенсус политически явно има само е едно - и икономически то е най-вредното - да се помпат разходите и дълга.
Зимата още не е дошла - тогава наистина ще усетим е, че сме нагнетявали скъп природен газ, който генерално ще оскъпи микса. Заради високите цени САЩ трябва да ограничава износа на втечнен природен газ, а Китай вече го спира.
Европа се е докарала да зависи от благоприятните метеорологични условия - правим молебен за “мека” зима. А ще следва още няколко в подобен режим.
С едната ръка в ЕС се ограничава потреблението на горива, а с другата се слага таван на цените, пречещ на естественото “икономисване” на ресурсите.
Наказват се ефективните производители на енергия, като им се конфискуват “свръхпечалбите” - убива се стимулът за инвестиции в енергиен капацитет.
За гарнитура: национализации на енергийни фирми, ценови контроли, конфискация на печалби на частни компании - това е чиста проба енергийно-икономически социализъм. По учебник. И никога, и никъде не свършва добре."
