"В Европа категорично има страни, които са в рецесия. Германия е на ръба, което е най-лошата новина за българската икономика, доколкото двете икономики са свързани. Предполага се, че в еврозоната рецесията ще настъпи в началото на 2023 година. И на фона на рецесията в САЩ средата, в която ще се развива българската икономика, се влошава категорично. Това е свързано с енергийните пазари, с пазара на суровини. На България никога не се е разминавала рецесията, но този път вероятно ще се отсрочи".
Това каза пред БНР проф. Даниела Бобева, икономист и преподавател.
И допълни, че имаме достатъчно сериозни структурни проблеми, които пораждат нисък икономически растеж и рецесия, за да очакваме тя да премине бързо:
"Имаме инструменти, които могат да смекчат процеса. Трябва ни политическа стабилност. Имаме нужда от над 22 реформи, за да получим парите от втория пакет от Плана за възстановяване. В противен случай ще изгубим между 0,5 и 1% от БВП за следващата година".
В предаването "Хоризонт за вас" тя допълни, че няма да можем да приемем еврото от 1 януари 2024 година:
"В програмите на партиите се поставя акцент върху присъединяване към еврозоната, но това е по-скоро декларативно. Явно партиите разбират, че развитието на българската икономика няма да позволи изпълнението на някои от критериите. За да влезем в еврозоната, трябва политически консенсус, а такъв нямаме. Минимален е шансът за изпълняване на инфлационния критерий. Същото е и по отношение на фискалния".
Проф. Бобева заяви още, че във фокуса на почти всички програми на партиите са държавните предприятия – някои предвиждат създаване на нови държавни предприятия, а други се обявяват за приватизация на държавни предприятия, които работят на пазарен принцип.
"Обществото се нуждае от дебат за държавните предприятия – как да продължаваме с тяхната ниска ефективност и с ниското ниво на обществени и публични услуги, които предоставят".
По думите ѝ дори в най-позитивния сценарий пари за щедра политика в държавата няма:
"Трябва да се ориентираме към по-ефективна социална политика. Имаме сериозни структурни проблеми и все повече ще плащаме тази цена. Имаме нужда от стабилност, от парламент и политици, които да правят непопулярните мерки. Колкото по-краткосрочни са правителства, толкова по-неотговорни са към дългосрочните задачи за икономиката. Влизаме в дългова спирала, а дълговете на държавата стават все по-скъпи".
