Нова ценна находка откриха археолози, проучващи средновековния български град Русокастро. При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на запазено подпечатващо средство – пирамидален бронзов печат, предаде БТА.
Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.
При всички случаи обаче, това не е печат на представител на държавната аристокрация – при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро. Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на 9-ти и особено през 10-ти и 11-ти век, под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личният печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през 13-14 век, обясниха от музея.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че там са открити многобройни находки от Първото българско царство – керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.
Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.
Разкопките на средновековния град Русокастро се изпълняват от археолози на Регионален исторически музей в Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
