Спорно е до каква степен като потребители ще усетим нулевото ДДС за хляба, особено, ако цената на хляба по принцип върви нагоре. Едва ли ще видим драматична промяна в цената на най-бюджетния хляб.
Това заяви пред bTV Петър Ганев, анализатор в Института за пазарна икономика.
„Ние постепенно вървим от система, в която имахме една ставка и само една отстъпка за туризма, към система, в която има много пробойни, много отстъпки. Тръгнахме с пандемията, бяха за една година, станаха за повече, сега още повече се въвеждат“, заяви икономистът.
По думите му промените в ДДС със сигурност се отразяват отрицателно на хазната.
„ДДС е толкова широк данък, толкова много стоки и услуги покрива и огромни приходи, това няма да събори хазната, но самия факт, че вече сме система с доста пробойни, най-различни стоки и услуги започнаха да имат различни ставки показва, че трудно ще се върнем към това, което беше преди пандемията, тъй като веднъж дадена отстъпка, особено за стока като хляба, много трудно се връща. Може би за бирата и виното е по-лесно, можеш да го изиграеш политически, но веднъж дадеш ли на хляба 0 процента ставка, не знам как я възстановяваш след 1 година“, каза Петър Ганев.
Когато се дава повече разполагаем доход, тъй като голяма част от мерките – пенсии, детски – дават по-голям разполагаем доход, компенсиращи са, това води до повече харчове, на практика подкрепя потреблението и цените, допълни икономистът.
„В същото време верният аргумент е, че инфлацията е привнесена, не сме си я създали ние, а пък в Европа да я няма, напротив – и там я има. В някои страни – Балтийските страни например, дори малко по-висока от нас. Когато е привнесена, половината мерки са, за да компенсираме това, че сме привнесли инфлация, а не толкова да борим конкретни цени“, отбеляза Петър Ганев.
