Българските моряци от кораба „Царевна“ са пристигнали на пристанището в Мариупол три дни преди да започне войната в Украйна.
„Първите дни бяха спокойни, към края на март месец вече за първи път удариха кораба. Почти по всяко време на денонощието се стреляше“, разказва Рали Димитров, цитиран от БТВ.
„Два снаряда паднаха, вътре се взривиха. Шрапнели бяха напускали филистрините на някои от каютите - на капитана, на старши помощника. Моята каюта също“, спомня си и Радослав Стоянов.
Моряците споделят още, че е имало дни, в които се стреля основно през деня и те са били принудени да се крият, а вечер са се качвали по стаите си.
„Целият проблем придоби голямо обществено значение и оттогава започнаха да работят по-интензивно външно. Звъняха по няколко пъти на ден. И ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме, тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше“, посочва Рали Димитров.
Той разказва още, че в един момент от двете страни спират да стрелят и нашите моряци виждат, че 26 човека от друг кораб слизат с куфарите и се евакуират.
„Разбрахме, че сме останали последния екипаж на търговски кораб в пристанището. Т.е. всички други са се евакуирали. Само ние останахме там. И тогава вече ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно много между нас вътре в екипажа. Започнахме да искаме отчет от капитана, да говори с външно министерство, да ги уведоми, че всъщност има екипажи, които са се евакуирали. Искахме да знаем със сигурност дали наистина ние сме последните, които са останали. Дали не си въобразяваме. Искахме да разберем дали нещата наистина стоят по такъв начин“, разказва още морякът.
„Накрая вече нямаше как и тръгнахме“, казва още той.
След като слизат от кораба, нашите моряци са извозени до един пост в покрайнините на Мариупол. Там са минали през паспортна проверка и проверка на багажите и след това са извозени с охрана до град Донецк. След това са били настанени в хотел и от там тръгват към Ростов и Сочи.
