Инфлацията в края на годината може да достигне 15,2%, като вероятността за това е 60%, посочват от БНБ в новата си макроикономическа прогноза.
Според базисния сценарий на Централна банка нивото в края на годината ще бъде 9,6%, но има много голяма вероятност да е значително по-високо, като основна роля за това ще имат цените на ток, газ и петрол.
Припомняме, че и финансовото министерство ревизира прогнозата си за годишната инфлация за 2022 г. до около 10%. Най-голямата кредитна институция у нас пък УниКредит Булбанк в последния си макроикономически доклад назова цифрата 13%, която на мнозина прозвуча шокиращо. Сега БНБ качва още.
Преходът към въглеродна неутралност в държавите от ЕС и заявените намерения на тези страни да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия водят до висока степен на несигурност пред прогнозата за инфлацията, посочват експертите от БНБ. Според Централната банка храните и енергийните продукти ще имат най-голяма роля за високата инфлация.
Отчитат се съществени рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий. Тези рискове са свързани главно с повишение на цените на суровините на международните пазари спрямо заложените в текущата прогноза. Други рискове произтичат от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия за битови потребители с оглед на същественото поскъпване на енергоизточниците, което все още не е отразено в тези цени. След изтичането на мораториума в края на март цените не бяха пипнати. Експертите обаче вещаят скокът да е в обичайния регулаторен период, тоест 1 юли.
Прогнозата на БНБ е заплатите през 2022 г. да нараснат с 9,6% в резултат от по-високата инфлация и задълбочаващия се недостиг на работна ръка. Но дори и при базовия сценарий инфлацията ще бъде колкото е ръстът на заплатите, тоест няма да станем по-богати. А при по-висока инфлация от 15,2% реално тя ще изяде ръста на заплатите и ще станем по-бедни през настоящата година.
Базисният сценарий на БНБ предвижда ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2022 г. да се забави до 2,1%, при очакван ръст от 3,7% в предишната прогноза от декември. По-малкият ръст на икономиката ще се дължи на по-малко увеличение на потреблението и на свиване на износа, обясняват специалистите.
Съществен риск пред прогнозата на БНБ произтича от възможното по-бавно усвояване на средства по европейските програми и изпълнение на инвестиционните проекти от Плана за възстановяване и устойчивост. Планът вече е одобрен от ЕК, но пък първите плащания по него ще тръгнат едва през есента.
