"Когато бившите съветски елити – КГБ и военните, чрез войната срещу Украйна се опиват да вземат геополитически реванш, няма чудно, че завладяната държава – т.е. същите тези елити у нас – също се опитват да вземат реванш. Гешев и прокуратурата, тръгвайки да разследват ДАНС и най-вече влизайки в Министерския съвет, правят стъпки точно към това".
Това каза проф. Димитър Вацов, философ, културолог и преподавател в Нов български университет, в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по TV+ и TV1.
"За съжаление войната до голяма степен прекъсна или най-малкото сви възможностите за отвоюване на държавата от мафията. Външнополитическият план измести вътрешния. При такава ужасна трагедия, която се разиграва до нас, това е логично, но все пак е тъжно", каза още той.
"Поради това България трудно възстановява държавния си интегритет. Управляващата коалиция е „крехко стабилна“, защото никоя от партиите няма интерес да я разпадне. БСП губи твърдия си проруски електорат от "Възраждане", ИТН няма политически облик и е на път да изчезне от електоралния радар, а ДБ все още не могат да се съвземат от електоралната загуба и да поемат лидерство. ПП все още не е партия, но засега Кирил Петков успява в лично качество успешно да сърфира в развълнуваното море", коментира проф. Вацов.
"Румен Радев пак се завърна към разкрачената или приклекнала позиция, с която спечели изборите през 2016 г. – Крим хем „de facto е руски“, хем „de jure не е“. Засега не е ясно каква е логиката зад това обратно движение – психологическа или политическа. Дали това е просто тщеславие, което не му позволява, дори и в екстремна ситуация, да се отрече пряко от свои думи и да се окаже „некохерентен“? Или е политически проект, чието острие е Стефан Янев?
Кое от двете - скоро ще стане ясно. Проектът „Янев“, ако няма избори веднага, ще изгуби вятър в платната. Т.е. ако Радев наистина иска да инвестира в Янев, той трябва да се конфронтира пряко с правителството и да се опита да го свали. Ако не го направи, обяснението или е тщеславие, или Радев вече е решил, че проектът „Янев“ няма бъдеще", смята още той.
"А такъв проект наистина няма бъдеще, защото ситуацията става все по-черно-бяла – убийствено еднозначна, с всяка следваща руска бомба. Нещо повече, всяка следваща бомба убива не просто възможността за легитимация на действията на Русия, но убива и Русия буквално. Защото все по-вероятно става тя да загуби войната на бойното поле и тогава тази трагедия ще свърши до месеци, като Руската федерация, в настоящия ѝ имперско-фашистки вид, ще загине. Разбира се, възможно е Русия до месец да успее да обяви и някаква частична победа – да отцепи част от Украйна, но това ще е с цената не само на създаването на една вечна язва на партизанска война, но и с цената на тежки репресии навътре и тежко обедняване. В съвременни условия подобно напрегнато от терор и бедност тоталитарно тяло ще имплозира по-бързо от СССР – за 5-10 години, предполагам", обясни професорът.
"Но има и нещо хубаво за нас от този ужас, както казва Бимбалов. А именно, войната директно осветява путинските пропагандисти и тролове у дома, на които със сигурност не им е чист косъмът. Преди пет години направихме едно голямо изследване, в което показахме как върви проруската пропаганда в българските медии след анексията на Крим. За четири години (2013-2016 г.) тази пропаганда се вдигна у нас с десетки, а в някои сегменти и стотици пъти. Сега берем плодовете на онова, което бе посято тогава. Сега виждаме, че кохортата от говорители и медии, които повтарят опорките на Путин, се е свила. Само във Фейсбук все още изглежда, че руската гледна точка е „алтернативна“ и че тежи колкото нормалната човешка гледна точка към войната. Така е, защото към Фейсбук са насочени руските парични инвестиции сега, а и там е по-анонимно – по-безобидно за конкретния пропагандист да прокарва путинска пропаганда. В официалните медии руската „гледна точка“ е просто неприлична и все по-малко хора се прежалват да я приказват", каза още той.
"Всъщност в най-голямо затруднение са левите у нас. Някои от тях дълго повтаряха редица опорки на Путин. Истината е, че кремълската пропаганда преди десетина години им открадна езика – открадна им критиките към Запада, към капитализма, като преписа аргументите им, за да ги употреби за фашистки цели. И сега те изведнъж се оказват в парадоксална ситуация – хем искат да критикуват Запада, хем не могат, за да не се окажат путинисти, т.е. обикновени фашисти. И затова търсят убежище в пацифизма. Само че пацифизмът не е никакво убежище, когато ти – както става с милиони украинци – си седиш кротко вкъщи с децата и възрастните, а бомбите падат върху блока ти", завърши той.
Целия разговор можете да гледате във видеото:
