„Трябва да направим обаче разлика между критичното мислене и дезинформацията, защото това са различни неща и по времето на COVID пандемията ние многократно ги дебатирахме тези неща, но кое е важното - свободата на изказа или примерно, правото на живот“, заяви философът Тони Николов в „Лице в лице“.
„Отново се връщаме до този проблем с дезинформацията, истината, обективността и съпричастността към това, което се случва, защото аз сутринта гледах и вашите репортажи от връх Шипка. Да, аз разбирам, че могат хора да застанат с руски знамена на това място и това е тяхно право. Имаме различни гледни точки, но аз не разбирам, наистина съм омерзен, това място предполага едно поведение, което ние говорим, че там отиваме да се преклоним. Това място е костница по някакъв начин и то предполага смълчаване. Добре застани и спази това, а когато всичко свърши, викай „Оставка“, каза Николов.
„Не е възможно, когато едно детенце чете стихотворения за Ботев и Левски, ти да крещиш, да виждаш една озверяла тълпа, защото това е терминът, който трябва да използва нормално ли е по време на панихидата?“, попита философът.
Николов коментира и разделението на „русофоби“ и „русофили“, което не е от вчера и даде за пример Захари Стоянов, който се е определял като „тиранофоб“.
