"Цяла седмица се катерим нагоре по петата Covid вълна и нямаме повод за оптимизъм. Смятам, че следващата седмица ще достигнем пика - може би към вторник, сряда ще имаме по 15 хиляди заразени на ден, след което ще започне спад". Това каза пред БНР проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.
Тя посочи, че научните данни показват, че около 2 пъти по-малко е смъртоносен Омикрон от Делта варианта, но смъртността в България не е по-малка и подчерта, че това се дължи на по-ниското ниво на ваксинация:
"В момента ние сме на ниво на смъртност, равно на това на Великобритания, а тя е 68 млн. души. разликата се дължи преди всичко на ваксинирането. Ако нашето население беше достигнало нивото на английското, щяхме и ние да разхлабваме мерките".
България достигна до 33 хиляди почнали от Covid-19, а една 120-милионна Япония има 18 хил. починали:
"За съжаление страната ни достигна първите места в света по брой починали на глава от населението".
По думите на проф. Петрова Омикрон може да се окаже последният вариант на пандемията, но прогнозира, че може да се появи още по-заразен, но по-лек вариант. Тя цитира учени, според които Омикрон може да се определи като естествена ваксина:
"При всички случаи Covid-19 си отива", обобщи тя.
"РНК ваксините са скок в технологиите. Според статистика на Американския институт за здравна статистика в Сиатъл население, което е имунизирано с две дози от ваксините на "Пфайзер" и на "Модерна", е защитено 73% от тежко прекарване на болестта и 44 до 48% от заразяване. Бустерната доза защитава отново 97% от Омикрон варианта на Covid-19", обясни проф. Пенка Петрова.
Професорът по микробиология изказа очакване, че в България ще бъде внесена и протеиновата ваксина на "Новавакс", която е по класическа технология, и изказа предположение, че скептиците не би трябвало да имат против да се имунизират с нея.
В първите дни след заразяването вариантът Омикрон може да не бъде открит с бърз антигенен тест, но с PCR няма как да не бъде уловен, категорична беше тя.
Проф. Петров съобщи, че ваксината, разработена от екип на проф. Андрей Чорбанов, е готов прототип, но и предстоят "години изпитване и много милиони средства".
