Така обсъжданата финансова рамка на бюджета за 2022 година е възможна. Това коментира в ефира на „Твоят ден” банкерът Левон Хампарцумян. По думите му важно е да се види дали бюджетът ще излезе в същия си вид след гласуване в НС.
„Обществените очаквания, на които се правят бюджетите са да се видят прогнозите за края на пандемията, има буфери за противоепидемични мерки, ако такива се наложат. Ако инфлацията през втората половина на годината тръгне надолу, надали ще се сбъднат прогнозите за двуцифрена инфлация. По-скоро очакванията са за едноцифрени високи данни с тенденция към спад”, обясни още той.
Според икономиста Кузман Илиев обществото гласува кредит на доверие на новите управляващи и прие за нормално да няма бюджет от началото на новата година.
„Не се оправда обаче това забавяне и чакане. По времето на Борисов също се трупаха дефицити. Това, което е жалкото е, че се прави същото, отново има рекордни разходи и огромно задлъжняване, което може да ни вкара в дългова спирала, която да наложи вдигане на данъци. Оказва се, че новото правителство продължава финансовото безумие на старите, но с по-бърз темп”, добави той. По думите му притеснително е, че се политизира икономическият процес, а така трудно може да има растеж.
Според Хампарцумян има опасност всяка година да се правят дефицитни бюджети.
„Липсва прозрачност относно капиталовите инвестиции и това къде се харчат тези средства”, добави Илиев.
Компенсациите за бизнеса трябва да са фокусирани, коментира още Хампарцумян.
„Труден сегмент е това, който ако се научи по някакъв повод да се помага, ще го отслабим и ще си загуби инстинктите за оцеляване”, добави той.
По много от мерките бизнесът не може да кандидатства, като мерките не кореспондират на това, къде отива светът, каза още Илиев.
Според експертите обществото не вярва, че държавата успява да похарчи парите по възможно най-добрия начин.
