„Да не забравяме, че има в коалиционното споразумение предвидена актуализация на бюджета от 1 юли. Една възможност, която може би също ще се обсъжда, е едно по-малко увеличение сега, от 1 март, и възможно второ увеличение – от 1 юли, за да може на стъпки минималната работна заплата да се приближава към числа, които са много по-близки до издръжката на живот.“ Това каза пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Преди да влезем в еврозоната правителството има амбиция МРЗ да нарасне значително от сегашните нива, поясни синдикалистът.
„Това трябва да стане в рамките на две години. Най-вероятно в тези две години ще имаме повече от едно увеличение годишно на минималната работна заплата. И тази, и следващата година.“
„Официалните данни на НСИ за инфлацията, са 7,3% ноември спрямо ноември. За декември се правят предварителни разчети – ще мине 8% кумулативната инфлация. Средногодишната за 2021 г. сигурно ще бъде малко по-ниска. Но всички знаем, че тази инфлация, която ние виждаме, а именно на малкото потребление, на малката кошница е два пъти по-висока, може би 15-20% и има стоки като олиото, които минаха 50% на годишна база“, коментира Пламен Димитров в предаването „Неделя 150“. По думите му това е основният аргумент за движение на доходите нагоре – поне с 15%, не само на МРЗ.
870 000 души у нас работят на минимална заплата и продължават да са бедни, подчерта Димитров.
„Едно е сигурно – че повече ръст от сегашния заложен от кабинета: 710 лева, е нужен през 2022 г. както на МРЗ, така и на средната. Освен това всички обезщетения и пенсиите трябва да растат съобразно с тези числа. Заложените 6,1% ръст на пенсиите от 1 юли очевидно няма да стигнат. Според нас 6,1% увеличение няма да даде възможност да решим този проблем, който депутатите създадоха с тези 120 лева, а именно да няма пенсии от 1 юли, които да са по-ниски от сбора на пенсията плюс добавката. Това най-вероятно ще значи двойно увеличение от това, което се предвижда“, изтъкна Пламен Димитров.
През антикризисните добавки към пенсиите се разрушава пенсионната система, категоричен е Димитров, който акцентира върху връзката между приноса към тази система и правата, която се губи за огромна част от пенсионерите.
Управляващите не са готови за разговора за данъчна реформа и това е жалко, заяви още синдикалистът.
По думите му механизмите на компенсиране – на доходи, обезщетения и пенсии ще бъдат ключови през следващите две години.
