Наклоните на някои участъци от АМ „Струма“ са недопустимо стръмни, в нарушение на българските и европейски стандарти. Това коментира пред bTV проектантът на пътища Димитър Димитров. Под необходимия клас на задържане при катастрофа са и мантинелите на магистралата, твърди експертът Владимир Тодоров.
Какви опасности има още във и извън злощастния участък на АМ „Струма“, на който стана катастрофата с 45 жертви? Дългогодишният пътен архитект Димитър Димитров вижда проблем още в проектирането на АМ „Струма“ – вместо да върви по права линия тя повтаря вече построен стар републикански път. „Разшири се, разшири се, и понеже се разширява на части, започва да става нестабилна основата, там където се случи инцидентът, в този участък от поне 5 километра, там се натъкваха на газопроводи, изместваха, преправяха, правиха кръпки и те доведоха до опасности и лоши неща“, коментира арх. Димитров.
А опасностите са в наклоните, кривите и виражите, които според Димитров са недопустими за магистрала или скоростен път. Архитектът изтъква законови изисквания наклонът при автомагистрала да е максимум 4,5%, т.е. за сто метра отсечка – до 4,5 м. Край Студена и Боснек то е над 6%, уточнява той. Пътят и тук не е приет като магистрала, но наклонът е опасен и за скоростен път. А председателят на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи Владимир Тодоров критикува разделителните пътни мантинели по магистралата, включително и в участъка на инцидента. И повдига нов въпрос защо у нас не се поставят бетонни предпазни огради. От Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) напомниха, че тече пет дневна проверка на участъка с катастрофата и констатациите от нея тепърва предстоят.
