НАП ще търси дължимите данъци върху близо 96 млн. лв. доходи, реализирани от общо 7000 физически лица, извършвали онлайн търговия. Данните за осъществените от тях сделки в интернет и придобитите суми от наложени платежи са предоставени от куриерските фирми.
Към момента приходната агенция се е фокусирала върху интернет търговците с най-големи доходи, като постепенно обхватът ще бъде разширяван. Вече са инициирани 3500 телефонни обаждания, сред които 1300 към лица с особено високи печалби от сделки в интернет пространството.
При анализа на лицата данъчните се натъкнали на любопитни практики с цел прикриване на дейността и доходите от нея. Например – едни лица фигурират като получатели на наложения платеж, а търговският профил, от който е осъществена сделката е на безработни, които твърдят, че носят пратките до определен адрес срещу заплащане от 5 лв. на курс. Не са малко и случаите на лица, починали преди 2 и повече години, които имат търговски профили и реализират значителни продажби.
През септември НАП включи в кампанията още 2000 лица, които са подали годишни данъчни декларации по чл.50 от Закона за данък върху доходите на физически лица, но не са декларирали в тях доходи от наложен платеж. Те ще имат възможността в следващите четири дни, до края на септември, да подадат еднократна коригираща декларация, чрез електронните услуги на приходната агенция, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или с електронен подпис.
С данък не се облага само продажбата в интернет на лични и употребявани вещи, уточняват от приходната агенция. Ако продавате старите си ски обувки например или използвано детско столче, не се дължи налог. Ако обаче става дума за регулярни продажби на стоки, които очевидно не са закупени за лична употреба, а с цел търговия и печалба, се дължи и начислява данък, който лицата трябва да декларират в годишната си данъчна декларация за съответната година. Продажбите в интернет, които са с цел печалба, се облагат с данък от 10% или 15% в зависимост от това каква дейност извършват търговците.
