"Има умора от един изхабен политически живот, от изхабени политически партии, които не представляват своите избиратели. Тази умора неизбежно ражда търсене на нещо ново или на нещо, което освежава политическата пустиня, в която се оказахме. 30 години подозираме непрекъснато наличието на някакъв задкулисен кадрови център, който излъчва удобни политици. Това задкулисие се оказа изключително неталантливо".
Това заяви в коментар пред БНР журналистът Люба Кулезич.
Според нея не е сигурно, че служебните министри Кирил Петков и Асен Василев ще направят непременно политически проект, който да се оформи като партия веднага.
„Това, което чух от Петков и Василев, е, че те ще продължат да следят какво се случва и Кирил Петков каза, че ако това, което се случва, противоречи на техните убеждения и желанието им на базата на почтеността да се рестартира икономическият и политическият живот на България, ще участват отново в протести, ако трябва. Това е решимост, която предизвиква симпатия“.
По думите ѝ говоренето в България за политическо инженерство трябва да е без кавички и без подозрение, че това е теория на конспирацията:
„Очевидно съществуват някакви групи по интереси, които обгрижват кадровото обезпечаване на съответните политически намерения. ... От днешна гледна точка е напълно ясно кой е съчинил проекта „Симеон Сакскобургготски“. Знае се, че ген. Любен Гоцев е бил един от двигателите на този проект“.
Кулезич смята, че в последните два парламента се прокарва тактика, която да доведе до раздор между политическите партии:
„Изпълнителят на тази тактика е „Има такъв народ“, начело със Слави Трифонов. Крайната цел е всички партии, заварени в парламента от ИТН, да бъдат компрометирани, да се саморазобличат като неспособни да управляват, като карикатурни, като лицемерни, да отпъдят и най-малкото доверие, което е останало към тях. „Ние не сме лицемерните, а вие сте интригантите, искате парчета от баницата, искате постове, а ние искаме да има управление“ - казват от ИТН“.
„Има една много по-изгодна позиция, това е позицията на опозиция. Тогава си позволяваш абсолютно всичко по отношение на политическата словесност, обвинителен патос. Насърчаването на раздора в обществото, което не ни се случва за първи път, но сега се вижда особено ясно, е създаване на една димна завеса, зад която не знаем какво се случва“, коментира още журналистът.
