Президентските избори могат да бъдат между 24 септември и 14 ноември, а Народното събрание трябва да насрочи точната дата. Това обясни в предаването „Лице в лице“ по bTV докторът по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и експерт Симона Велева. Тя уточни, че Конституцията не се занимава пряко с допустимостта на избори 2 в 1.
„Има аргументи „за“ и „против“, както и президентът спомена, тези аргументи са предимно политически, а не конституционни“, каза още тя.
Относно хипотезата, че партията, получила третия мандат, може да го задържи безкрайно дълго, Велева заяви, че в края процедурата не се забавя, а напротив – забързва се.
„Конституцията не предвижда конкретен срок за връщане, след като бъде връчен мандатът, но в конституционната теория се приема, че срокът отново е 7-дневен. Няма да има санкция, ако той не бъде изпълнен в този срок, но това е логичният ход – така се е случило през 1994 г. и 1997 г., когато сме били в сходни хипотези“, уточни експертът.
Тя допълни, че след предлагане на премиер пред президента и взимане на мандата, парламентарната група има 7 дни, за да обяви и състав на Министерския съвет.
По казуса с канадското гражданство на служебния министър на икономиката Кирил Петков Велева обясни, че актовете Петков са стабилни и остават валидни, дори Конституционният съд да се произнесе, че той заема неправомерно поста заради казуса с канадското му гражданство.
По-рано днес той съобщи, че е получил потвърждение от властите в Отава, че вече не е канадец. Петков показа и документа, с който се е отказал от второто си гражданство, където е записана датата 21 април 2021 г. или преди да стане част от служебния кабинет.
„Конституционният съд трябва да изиска документи и да го установи по безспорен начин. Ако едно лице има двойно гражданство – налице е неизбираемост, няма спор, че не може да заема длъжността министър или народен представител“, допълни конституционалистът и обясни, че редица държави имат подобно правило, като даде пример със Съединените щати.
