На 24 април се прекланяме пред жертвите на едно от най-чудовищните зверства в човешката история – арменският геноцид. Това кърваво деяние отнема живота на над милион и половина арменци в Османската империя, прокудените зад граница са над милион. Между 1915-1922 г. през България преминават и остават повече от 22 хил. арменци, които се превръщат в едни от най-лоялните и отговорни граждани на държавата.
За първи път от признаването на арменския геноцид обаче, българското Народно събрание не почете с минута мълчание паметта на жертвите. Така вчера, може би само турският Меджлис и българският Парламент, не сведоха глави пред жертвите на това кърваво деяние, съобщиха от пресцентъра на НФСБ.
"За нас, от НФСБ това е недопустимо! Въпросът можеше да бъде поставен на гласуване и ние сме убедени, че отдаването на почит щеше да бъде прието с огромно мнозинство. Паметта на над милион и половина души не може да бъде пренебрегвана с административни процедури", посочиха от партията. Историята на признаването на арменския геноцид е следната:
През 2008 г. по инициатива на Валери Симеонов – председател на ОбС, Бургас първи признава арменския геноцид, след неуспешния опит в Пловдивския общински съвет и отхвърленото от областния управител решение.
Благодарение на последователните усилия на НФСБ и със съдействието на „Атака“ и ВМРО през 2015 г. 43-то Народно събрание също прие масовото изтребление на арменците в Османската империя. Макар да замени думата „геноцид“ с „масово изтребление“. За сметка на това обаче, решението бе прието със силата на законопроект, а не просто като декларация, каквито приеха парламентите на много други европейски държави.
Валери Симеонов бе награден с най-високото отличие, което се дава за заслуги към Република Армения – Медал на Честта. Високото отличие му бе връчено от председателя на арменския парламент Ермине Нагдалян. Председателят на НФСБ е първият български политик, получил подобно признание от новата законодателна власт в Армения.
