Коментар във "Фейсбук" на Трайчо Трайков
Изминаха четири дълги, нулеви за парламентаризма и демокрацията в България години. Виждам, че приятели с вълнение споделят спомени от кампанията за избори 2017.
Както казват в Бъкингам, някои спомени се различават. За мен това беше най-тягостната кампания въобще. Дойде само 3-4 месеца след моята президентска кампания, по време на и след която взимах решения, с цената на значителни лични жертви в името на нещо голямо и общо, което тогава не се състоя.
Помня неразбиращите погледи, обърканите въпроси, преглътнатите думи, невъзможността да обясниш и да се опиташ да простиш. Сега е различно. Хората в листите на Демократична България получават шанса да наваксат пропуснатото.
Всеки идва със своите качества, история и подкрепа от партийната и обществена среда, която го издига и в този смисъл за мен е изключително лесно без никакво колебание да препоръчам качествата на водещите софийски кандидати от "гражданската квота" (това забележително идиотско клише, което обаче пращи от нюанси за запознатите с партийния сленг) - Петър Славов в 25 МИР, Мартин Димитров (с това име и да объркам тагването няма празно) в 24 МИР и Георги Ганев в 23 МИР - и тримата на пето място.
Като политик най-отдавна познавам Мартин - от времето, когато бях обикновен симпатизант на Синята коалиция, през доволно наивен (но инатлия) в желанието си да постъпва правилно министър, до не много помъдрял коалиционен строител - през цялото това време г-н Димитров нито веднъж не ме изненада неприятно.
Петър и Гогата са класа в своите сфери на компетентност (право и макроикономика) и абсолютно надеждни хора. Другите четирима в моя 24 МИР, които съм убеден, че също ще спечелят депутатски мандати са дипломатът Стефан Тафров, дигиталният предприемач Ивайло Мирчев, бизнесменът и природозащитник Владислав Панев, социалният експерт и доктор по политология Цецка Бачкова, като всеки от тях, без никакво съмнение ще даде плътност и смисъл на Народното събрание. Вярвам в приказката, че за един бит по пет небити дават и заради това или в някои случаи въпреки това, гледам с умерено спокойствие към момента, когато всеки от моите избраници от ДБ вече ще се е срещнал с изкушението от дявола - а той идва в много форми.
Естествено, това далеч не изчерпва списъка от бъдещи депутати, на които бих се доверил. Ще добавя и че за мен не подлежи на преговори пиететът към правата на всеки отделен човек и твърдостта в защитата на българите в РСМ (все пак аз съм потомък на българи от Македония). На добър час!
Харесва ми
