ДСБ предупреди, че правителството премахва част от националните ограничения за структурния дефицит, без да е доказало, че новият модел ще защитава публичните финанси също толкова ефективно. Позицията беше разпространена след като Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за публичните финанси.
Законопроектът беше подкрепен с 12 гласа „за“, 6 „против“ и 3 „въздържал се“. Той предвижда растежът на нетните първични разходи да стане водещ показател при фискалното наблюдение, а разпоредбите, свързани със средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, да отпаднат. Предвижда се и премахване на автоматичните корективни механизми.
Според Министерския съвет промените са необходими за привеждане на националното законодателство към обновената европейска рамка за икономическо управление. Правителството одобри законопроекта на 21 октомври. Мотивът на вносителите е, че европейският модел вече поставя акцент върху контрола на нетните първични разходи, което прави паралелното прилагане на старите национални механизми нецелесъобразно.
ДСБ: Това е политически избор
От партията заявяват, че европейските правила не задължават България да се отказва от допълнителните си национални ограничения. „България вече е плащала катастрофална цена за безотговорна финансова политика“, посочва ДСБ и определя промяната като политически избор на кабинета, а не като неизбежно европейско изискване.
Партията свързва действащата система от фискални правила с финансовата криза от 1996–1997 г. и с последвалото въвеждане на валутния борд. Според ДСБ тези ограничения са създадени, за да ограничат възможността текущи разходи да бъдат финансирани чрез бъдещ дълг.
ДСБ предупреждава, че отпадането на предпазителите без равностойни гаранции може да увеличи риска от трайни дефицити, растящ държавен дълг и по-високи разходи за неговото обслужване. Партията настоява правителството да отговори защо променя правилата, преди да е показало как новият механизъм ще предотвратява натрупването на дисбаланси.
Какво се променя
При действащия режим отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит може да задейства корективна процедура. Фискалният съвет е сред органите, които могат да установят такова отклонение, а финансовият министър трябва да изготви корективен план в срок до два месеца. С промените този механизъм се заменя с наблюдение върху динамиката на нетните първични разходи.
Дебатът се провежда на фона на сериозен натиск върху бюджета. Фискалният съвет оцени дефицита по консолидираната фискална програма за 2026 г. на 5,7% от БВП и прогнозира държавният дълг да достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7% от БВП, в края на 2028 г. Според съвета нарастващите лихвени плащания ще ограничават ресурс за други публични сектори.
Следващата стъпка е законопроектът да бъде разгледан в пленарната зала. ДСБ настоява при обсъждането да бъдат представени конкретни гаранции, че замяната на националните правила няма да доведе до отслабване на бюджетната дисциплина.
