Натрупаният опит на Илияна Йотова като вицепрезидент е нейно предимство при влизането ѝ в президентската институция, заяви конституционалистът проф. Пламен Киров пред Nova News. По думите му политическата рутина има значение, защото предпазва от крайности и грешки при вземането на решения. „Плюсовете са повече от минусите“, коментира Киров.
Той определи президента като възможен посредник между властите, но и като коректив на решенията на правителството и парламентарното мнозинство. Според Киров държавният глава може да бъде медиатор или контрапункт на определени решения, без това да променя конституционната рамка на институцията.
Правомощията остават същите
Коментарът му беше направен на фона на критиките, че с избора на подкрепената от „Прогресивна България“ Илияна Йотова формацията получава влияние върху основните власти в страната. В материала се посочва, че политическата сила вече има свое правителство и пълно мнозинство в парламента.
Киров заяви, че не бива да се драматизира с твърдението, че „всичките яйца са в една кошница“. Според него самият избор на нов президент не води до промяна в начина, по който функционира президентската институция. Правомощията остават същите, а начинът, по който се упражняват, зависи от личността на държавния глава.
Президентът и армията
Конституционалистът коментира и ролята на президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той подчерта, че това не означава пряко ръководене на военни операции. „Тук става въпрос за едно политическо ръководство“, каза Киров.
По думите му президентът не действа самостоятелно при назначаването на висшия команден състав, тъй като това правомощие е споделено с правителството. Така кадровата роля на държавния глава е част от взаимодействието между институциите, а не изолирана власт.
Ролята при конфликт между властите
Киров отбеляза, че президентът не е част от законодателната, изпълнителната или съдебната власт, но разполага с правомощия, които засягат и трите. При нормално взаимодействие между институциите тези правомощия имат по-скоро балансиращ и церемониален характер.
Според него ролята на президента се засилва, когато между властите възникне конфликт. Тогава държавният глава може да използва конституционните си правомощия, за да подпомогне преодоляването на противопоставянето.
Източници: news.bg
