На 29 октомври Турция отбелязва своя национален празник – 103 години от провъзгласяването на републиката през 1923 г. По този повод посланикът на Турция в България Мехмет Саит Уянък даде официален прием в София, на който подчерта значението на българо-турските отношения, засилващото се икономическо партньорство и ролята на двете държави за сигурността и стабилността в региона.
„За мен е огромна чест и удоволствие да отпразнувам 103-ата годишнина от основаването на нашата република с вас в България, наш приятел, съсед и съюзник в НАТО“, заяви дипломатът.
Той подчерта символичното значение на честването в София – град, в който основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк е служил като военен аташе.
„Нашата република е продукт на волята на нашата нация за независимост, на нейната вяра в свободата и равенството и на нейния идеал за модерно бъдеще.“
В изказването си посланикът определи отношенията между България и Турция като пример за успешно регионално партньорство, основано на общата история, културната близост и засилващите се икономически връзки.
„Нашето съседство е продукт на географията, а приятелството ни е продукт на споделената ни воля.“
По думите му двустранният търговски обмен е достигнал 9 млрд. EUR през 2025 г., а инвестициите на турските компании в България осигуряват заетост на хиляди хора.
Сред приоритетите в двустранните отношения дипломатът посочи модернизацията на граничните пунктове, увеличаването на пропускателния им капацитет и развитието на железопътните връзки. Той открои проекта Черкезкьой – Капъкуле, който има стратегическо значение за транспортната свързаност между Европа и Азия.
„Ние не разглеждаме тези стъпки само като икономически проекти. Всяка нова инвестиция, всяко улеснено преминаване на границата означава ново отваряне на врата към нов просперитет за хората и приближаване един към друг.“
Посланикът отбеляза, че през 2026 г. са проведени интензивни контакти на високо политическо равнище, включително срещи между представители на правителствата, парламентите и енергийния сектор на двете страни. Анкара възнамерява да продължи съвместната работа със София в областта на енергийната сигурност, зеления преход, транспорта и дигитализацията.
В международен план дипломатът открои домакинството на срещата на върха на НАТО в Анкара през 2026 г. и предстоящата 31-ва конференция на ООН за изменението на климата – COP31, в Анталия през ноември. Според него тези форуми показват нарастващата роля на Турция в международната дипломация и ангажимента ѝ към глобалната сигурност и устойчивото развитие.
Посланикът посочи, че страната разполага с 264 дипломатически мисии в чужбина, което според представените от него данни я поставя на трето място в света по големина на дипломатическата мрежа.
„Турция продължава да работи за укрепване на мира, стабилността и справедливия международен ред в съответствие с принципа на Ататюрк „Мир в страната, мир в света“.“
В речта беше отделено специално внимание на регионалната сигурност, включително на ситуацията в Черно море и прилагането на Конвенцията от Монтрьо. „Докато щателно прилага Конвенцията от Монтрьо, Турция отдава голямо значение на намаляването на напрежението в нашия регион, осигуряването на безопасността на корабоплаването и насърчаването на сътрудничеството между крайбрежните държави.“
Посланикът обърна специално внимание на ролята на българските турци и мюсюлмани за развитието на отношенията между двете държави.
„Българските турци и мюсюлмани са живата история на нашето общо минало, неразделна част от българското общество и са един от най-ценните мостове на нашето приятелство.“
Според него милионите граждани, които ежегодно пътуват, работят и поддържат контакти между България и Турция, допринасят за укрепването на взаимното доверие. Дипломатът изрази увереност, че сътрудничеството между двете държави ще продължи да се развива и ще бъде предадено на следващите поколения като по-силно и устойчиво партньорство.
По време на официалната церемония беше прочетено и приветствие от президента на Турция Реджеп Ердоган. Той определи създаването на републиката през 1923 г. като символ на стремежа на турския народ към независимост, свобода и национален суверенитет.
В посланието си турският президент акцентира върху ролята на страната в международните отношения на фона на продължаващите войни, конфликти и геополитически кризи.
„В настоящия сложен период, белязан от войни, конфликти и кризи в регионален и глобален мащаб, Турция не само съхранява своята вътрешна стабилност, но и поема отговорност за разрешаване на конфликтите.“
Турция ще продължи да работи за мир и справедливост, като същевременно укрепва собствените си отбранителни способности, развива национални технологии, повишава енергийната си сигурност и модернизира транспортната инфраструктура.
В приветствието на президента беше поставен специален акцент върху стратегическата визия „Векът на Турция“, която предвижда превръщането на страната в още по-влиятелна и икономически развита държава.
„Бих искал с особено задоволство да подчертая, че днес Турция е по-силна от вчера, а в бъдеще ще бъде още по-мощна, с по-висок международен авторитет и значително по-ефективна във всяка сфера.“
