Ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори не трябва автоматично да се тълкува като провал на гражданите. Това заяви социологът Кънчо Стойчев в изборното студио на bTV.
Според първоначалните данни от екзитполовете до урните са отишли около една четвърт от избирателите. В същото време разликата между първите двама кандидати се е свила до почти равен резултат, след като само седмица по-рано е надхвърляла 15 процентни пункта.
„Не бива да допускаме една грешка, която винаги се допуска, когато е ниска избирателната активност – да се караме на хората, че не са гласували. С размахан пръст е най-лошият и най-неправилният начин“, каза Стойчев.Социологът призна, че е очаквал ниска активност, но не и в подобни мащаби. По негови изчисления до урните вероятно са отишли около 1,5 милиона души при предварително очаквани от него около 1,8 милиона.
Стойчев допуска част от избирателите да са възприели основната политическа битка като вече приключила и да са решили да запазят участието си за втория тур. По думите му при ниска активност силно мобилизирана група може да получи значително предимство.
„Когато всички останали не са мобилизирани, а една група е свръхмобилизирана, тя добива предимство“, обясни социологът.Той предупреди и срещу прибързани заключения за политическата ситуация в страната.
„Ще сгрешим, ако започнем да правим генерални изводи, че е коренно променена ситуацията в страната. Не, нищо коренно не се е променило“, заяви Стойчев.Различни обяснения за слабата активност
Журналистът Наталия Димитрова свърза ниския процент на гласувалите с това, че кандидатите не са достигнали до голяма част от обществото. Според нея много хора не са се почувствали съпричастни към изборите и не са получили отговори на въпросите, които ги интересуват.
Димитрова обърна внимание и на рязкото скъсяване на дистанцията между водещите кандидати. По думите ѝ събитията през последните 10 дни са мобилизирали едни групи избиратели и са довели до отлив на подкрепа при други.
Политологът Христо Панчугов зае противоположна позиция и определи ниската активност като фундаментално събитие. Той я свърза с отсъствието на основните политически формации от активния дебат, недостатъчната мобилизация сред симпатизантите на „Прогресивна България“ и самата предизборна кампания.
„Няма какво да се правим, че не се е случило нещо фундаментално. Толкова ниска избирателна активност не е имало никога в историята на българските демократични избори, особено когато става въпрос за национални избори“, заяви Панчугов.По думите му основните кандидати не са водили достатъчен разговор за ролята и правомощията на президента в сложната ситуация в страната. Панчугов постави под въпрос и тезата, че повече кандидати автоматично означават по-добро политическо представителство.
Резултатите все още са основани на екзитпол, а при паралелното преброяване е възможен обрат. Крайният изход ще бъде решен на балотажа.
Източници: btvnovinite.bg
