България не е закъсняла с предприемането на мерки за сигурност в Черно море, а действията на държавата са резултат от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Това заяви бившият депутат от „Има такъв народ“ и бивш председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание Димитър Гърдев в предаването „Тази събота и неделя“ на bTV.
По думите му атаките срещу търговски кораби в Черно море са част от по-широка стратегия, която цели не само да застраши корабоплаването, но и да създаде напрежение и разделение в обществата на засегнатите държави.
Гърдев обясни, че ударите се извършват в изключителните икономически зони на черноморските държави, където правата им са свързани основно с проучването и използването на природните ресурси. Според него това е част от подход, при който се цели да се окаже натиск, без да се стигне до задействане на колективните механизми за отбрана на НАТО.
Той припомни, че президентът Илияна Йотова е поставила въпроса за значението на Черноморския регион в контекста на глобалната сигурност по време на Общото събрание на ООН. Гърдев подчерта, че регионът има ключова роля за международната търговия, включително за доставките на енергийни ресурси и храни, от които зависят и държави в Африка и Близкия изток.
България търси подкрепа от НАТО и ЕС
Според Гърдев не е вярно, че държавата не предприема действия за защита на корабоплаването. Той посочи, че след заседанието на КСНС са последвали мерки и дипломатически действия, насочени към съюзниците на България.
По думите му страната е потърсила подкрепа от НАТО и Европейския съюз, а въпросът за сигурността в Черно море е бил поставен и на европейско равнище. Гърдев посочи като знак за подкрепа реакциите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Той съобщи още, че България получава съдействие от Европейския център за сателитно наблюдение, а мерките за наблюдение на въздушното пространство и морската обстановка предстои да бъдат разширявани.
Според него действията трябва да бъдат съобразени с международните договорености, включително с Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през турските проливи.
Има ли смисъл от ново задействане на член 4 от НАТО?
По въпроса за евентуално ново задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Гърдев заяви, че България вече е използвала този механизъм във връзка със сигурността в контекста на войната в Украйна, заедно с други съюзници.
Член 4 предвижда консултации между държавите членки, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Според Гърдев на заседанието на КСНС е преценено, че повторното задействане на механизма няма да има необходимия ефект, тъй като вече е бил използван. Вместо това България е разширила действията си чрез европейските институции и пряко взаимодействие със съюзниците.
Бившият депутат отхвърли и критиките, че страната не прави достатъчно за сигурността в Черно море. По думите му предприетите действия са по-активни в сравнение с тези на други черноморски държави.
Ескорт на търговските кораби и дипломатически мерки
По повод предложенията търговските кораби да бъдат ескортирани от български военни Гърдев подчерта, че мерките за защита трябва да се разглеждат в контекста на съществуващите международни договорености и възможностите за съюзническо съдействие.
Той коментира и дипломатическите действия спрямо Русия. Според него срещата на руския посланик с министър-председателя е показател за високото ниво, на което България е поставила въпроса.
По думите му обявяването на посланик за персона нон грата е крайна дипломатическа мярка, която трябва да бъде предприемана при ясни основания и след внимателна преценка на последствията.
Гърдев подчерта, че при подобни действия е важно да има добре аргументирана позиция, тъй като решенията в международните отношения могат да доведат до сериозни последици за двустранните отношения.
