Минимална работна заплата от 660 евро, бюджетен дефицит над 4% и нов държавен дълг от близо 6,5 млрд. евро. Това са част от параметрите в представения фискален план за 2027 г., които предизвикаха критики от икономисти и синдикати.
Достатъчни ли са предвидените мерки и какви рискове крие следващата година за доходите на българите? Темата коментираха в студиото на „Тази сутрин“ по bTV икономистът и общински съветник в София Ваня Григорова и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
Двамата се обединиха около необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства, но изразиха различни позиции за размера на възнагражденията и състоянието на държавната администрация.
Ваня Григорова определи предвиденото увеличение на минималната работна заплата като недостатъчно.
„Увеличението, което се предвижда, е малко над 6%. Ако генерираната инфлация през 2026 г. е около 6%, смятаме ли, че това ще спомогне за повишаване на жизнения стандарт на работещите? Очевидно не“, заяви тя.
По думите ѝ минималната заплата трябва да достигне 690 евро, както настояват синдикатите. Според Григорова управляващите са можели да предложат поне 672 евро.
Тя подчерта, че документът, изпратен в Брюксел, представлява бюджетен план, а не окончателен проект на държавния бюджет.
На фона на недоволството от предвиденото увеличение синдикатите обявиха протест в центъра на София. Сред исканията им са по-висока минимална заплата и по-голям ръст на доходите в публичния сектор от заложените 5%.
„Твърде ниско е увеличението. А дали ще има промяна, зависи от натиск“, коментира Григорова.
Според Лъчезар Богданов правителството прави опит да намали бюджетния дефицит, но предприетите мерки не са достатъчни.
„Очевидно това е опит за намаляване на бюджетния дефицит, тоест посоката е правилна. Според мен стъпката е недостатъчна“, посочи той.
По неговите изчисления дефицитът през следващата година ще остане над 4% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг ще нарасне с близо 6,5 млрд. евро.
Икономистът обърна внимание, че намаляването на дефицита зависи в значителна степен от предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите.
„Това не е устойчива промяна в събирането на данъците. Еднократна стъпка“, подчерта Богданов.
Ваня Григорова също определи данъка върху свръхпечалбите като една от малкото по-смели мерки в плана. Тя посочи, че очакваните приходи от него са 800 млн. евро вместо първоначално коментирания 1 млрд. евро.
Двамата икономисти влязоха в спор за възможностите за оптимизация на държавната администрация.
Лъчезар Богданов настоя за структурни реформи, които да премахнат дублиращи се дейности и да ускорят дигитализацията на публичните услуги.
Според него съкращенията не трябва да се правят механично, а след анализ на реалната необходимост от служители.
„Ако замените безсмислени операции, които се правят с ръчен труд, с електронни услуги, тогава може да съкратите част от хората и да увеличите заплатите на тези, които наистина вършат ценна работа в публичния сектор, не с 5%, а с 25%“, заяви Богданов.
Ваня Григорова възрази срещу твърденията, че администрацията е прекалено голяма и служителите получават високи възнаграждения.
Тя даде пример с дирекция „Здравеопазване“ в Столичната община, която по думите ѝ в момента е останала без нито един юрист.
„Защо? Защото заплатата, която получаваше човекът, който последно напусна, чисто беше 1080 евро. Ето толкова са високи заплатите в администрацията“, посочи Григорова.
Тя предупреди, че съкращенията на еднакъв процент във всички ведомства могат да оставят ключови държавни структури без достатъчно служители.
