България трябва да играе активна роля в търсенето на решение за прекратяване на бойните действия в Черноморския регион и изграждането на зона за споделена сигурност. Това заяви в предаването „Пресечна точка” бившият министър на външните работи и председател на 40-ото Народно събрание Георги Пирински.
По думите му страната ни не бива да остава пасивен наблюдател на ескалацията, тъй като развитието на конфликта в Черноморския регион може да доведе до сериозни последици за сигурността на България. Пирински подчерта, че в настоящия момент е особено важно да се прецени дали конфликтът ще продължи да се изостря, или ще бъдат предприети действия за ограничаване на напрежението. „В момента, според мен, се намираме в една инфлексна точка, що се отнася до развитието на целия този конфликт“, подчерта той и посочи, че основният въпрос е дали предстои нова ескалация, или ще се търси път към успокояване на ситуацията и започване на по-конкретни усилия за намиране на изход.
Според бившия външен министър мораториумът върху ударите в Черно море трябва да бъде разглеждан не като изолирана мярка, а като част от по-широк процес за постигане на устойчив мир. Той припомни идеята България да участва активно в търсенето на консенсус за прекратяване на бойните действия в региона и за изграждането на зона за споделена сигурност. „Това е споделена сигурност. Сигурност, при която аз, за да се чувствам сигурен, искам и моят съсед, противник или какъвто и да е, също да не чувства от моя страна, че го заплашвам. И обратното“, обясни Пирински.
Подобен подход изисква всяка от страните да отчита основните опасения на другата. От руска гледна точка сред водещите притеснения е Украйна да не представлява потенциална заплаха за Русия, докато за Киев основен приоритет е гарантирането на националната сигурност и предотвратяването на бъдещи руски нападения. Пирински отбеляза, че войната и понесените от украинското население разрушения правят възстановяването на доверието изключително трудно.
Той постави и въпроса дали руският президент Владимир Путин би приел мораториум върху ударите и какви условия биха могли да насърчат подобно решение. Според него устойчивото споразумение изисква не само спиране на бойните действия, но и създаване на условия за постепенно намаляване на взаимното недоверие.
Пирински изрази критично отношение към подхода на Европейския съюз, който според него не трябва да се ограничава до приемането на нови санкционни пакети и предоставянето на финансова и военна помощ на Украйна. По думите му европейските държави трябва да формулират ясна стратегия за постигане на мир. „България трябва да настоява Европейският съюз не просто да приема поредния пакет санкции, не просто да казва колко сме консолидирани, а да излезе със своя ясна визия за мир“, заяви той.
В разговора беше поставен и въпросът дали подкрепата за Украйна и стремежът да не се допусне нейна капитулация са съвместими с търсенето на споделена сигурност. Пирински посочи, че според него в европейската политика съществува нагласа за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, което поддържа логиката на продължаваща конфронтация.
Според него националният интерес на България не трябва да се свежда до безусловно подкрепяне на едната страна и заклеймяване на другата. Вместо това страната трябва да търси възможности за намаляване на напрежението и за създаване на условия за преговори. „Националният интерес е да потърсим начин тези жестоко противоборстващи страни да започнат да намаляват степента на изострено противопоставяне“, заяви той.
Пирински предупреди, че по-нататъшната ескалация на военните действия, включително ударите по гражданска инфраструктура и разширяването на обхвата на атаките, създава допълнителни рискове за сигурността в региона. По думите му България трябва да използва възможностите си в рамките на Европейския съюз, за да насърчава инициативи за деескалация и прекратяване на бойните действия.
