„В настоящата геополитическа обстановка гарантирането на енергийната сигурност се превръща в основно изпитание пред нас. Това означава сигурни, но и достъпни енергийни доставки за нашите граждани и икономика. За да го постигнем, са ни нужни инфраструктура и силно регионално сътрудничество.“ Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова пред участниците в Circular Gaia Symposium, който се провежда в гръцката столица Атина. Тя изтъкна Вертикалния газов коридор, електроенергийния коридор Изток-Запад, проекта Gregy, както и проекта за водороден интерконектор между Гърция и България като отлични примери за регионално сътрудничество.
„Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктура, той е отличен пример за партньорство между държавите от региона с ключова роля за енергийната сигурност, което осигурява стратегическо предимство и политическо лидерство на региона в контекста на диверсификацията на доставките“, изтъкна още Петрова. По нейните думи силното регионално партньорство ще бъде гръбнакът за сигурността в цяла Югоизточна Европа.
Тя посочи, че България винаги е била активна и всъщност е движеща сила за развитието на Вертикалния газов коридор. „Инвестициите в нашия участък от коридора са почти завършени. Участъкът към Гърция е въведен в експлоатация. Има малка част от инвестициите, които ще бъдат завършени в началото на следващата година и които ще увеличат още повече входния капацитет от Гърция и изходния към Северна Македония. Участъкът към Румъния трябва да бъде въведен в експлоатация до края на годината. ICGB работи и по разширяването на капацитета си. Считам, че в момента изграждаме цялата необходима инфраструктура и е изключително важно да я завършим навреме, тъй като навлизаме в последната година от плана REPowerEU.“
Министър Петрова посочи още, че нашият регион разполага с всички предимства, за да се превърне във входна точка за алтернативни доставки на газ от надеждни доставчици.
Тя постави акцент и на електроенергийния коридор „Изток-Запад“ – инициатива, обединяваща държавите по трасето, преминаващо през Турция, България, Гърция и Западните Балкани до Италия. „Проектът има потенциал да промени начина, по който регионът използва енергията от възобновяеми източници. Той ще надгради капацитета за трансграничен обмен на зелена електроенергия с нови 2000 мегавата“, изтъкна енергийният министър.
Министър Петрова посочи и проекта за водороден интерконектор между Гърция и България, приоритетен и за двете държави, като един от ключовите примери за регионално партньорство. Благодарение на координираните усилия на „Булгартрансгаз“ и DESFA, както българският, така и гръцкият участък бяха включени в първия списък на проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз, а през миналата година този статут бе потвърден отново от Европейската комисия.
По думите на енергийния министър планираната инфраструктура ще стимулира процеса на мащабно внедряване на водородни технологии в региона и ще създаде условия за значително намаляване на емисиите парникови газове и за подкрепа на енергийния преход, повишавайки енергийната сигурност и допринасяйки за декарбонизацията на икономиката и енергийния сектор.
„Проектите за улавяне и съхранение на въглерод са мащабни и изискват сериозни инвестиции. Те са важна част от усилията за декарбонизация на индустрията, особено в сектори, за които няма друга опция – химическата и циментовата индустрия, металургията. Затова трябва да бъдем креативни и да намерим подходящи опции за финансирането им“, посочи Петрова и даде пример с публично-частните партньорства като подходящ модел за реализацията им.
