Конституционният съд потвърди, че Народното събрание може да избира и освобождава председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“ по предложение на Министерския съвет. Двете решения са постановени на 8 октомври и отхвърлят исканията на 53 народни представители от 51-вото Народно събрание за обявяване на промените за противоконституционни.
По делото за ДАТО съдът се произнесе с Решение №15 по конституционно дело №16/2025. С Решение №16 по конституционно дело №17/2025 КС разгледа промените, свързани с ДАР. И в двата случая магистратите приеха, че изборът и освобождаването на председателите с решение на парламента не противоречи на Конституцията.
Парламентът заменя президентския указ
Преди законовите изменения председателите на двете агенции се назначаваха с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Новият ред предвижда правителството да номинира кандидат, а Народното събрание да взема окончателното решение както за избора, така и за освобождаването му.
„Не се изземват конституционно установени правомощия на президента“, посочва Конституционният съд в решението си за ДАР. Според съда правомощието на държавния глава да назначава други държавни служители, определени със закон, е предоставено чрез законодателен акт и може да бъде променено от парламента, когато не засяга изрично правомощие, произтичащо пряко от Конституцията.
КС приема също, че след като устройството и функциите на ДАР и ДАТО са уредени със закон, законодателят може да определи и реда за избор на техните ръководители. Съдът не намира нарушение и в промяната, с която броят на заместник-председателите на всяка от агенциите е определен на трима.
Как се стигна до решението
Оспорените текстове бяха приети през октомври 2025 г. Законопроектът за промени в Закона за ДАР беше одобрен на първо гласуване на 2 октомври със 117 гласа „за“, 60 „против“ и 2 „въздържал се“. На второ гласуване законът беше приет на 10 октомври 2025 г., а промените бяха обнародвани през ноември.
Искането до КС беше внесено от 53 депутати от 51-вото Народно събрание. Те оспориха както прехвърлянето на избора от президента към парламента, така и законодателната процедура. Сред аргументите им беше твърдението, че новият ред нарушава баланса между президента, правителството и Народното събрание и създава риск от политизиране на ръководните длъжности.
И по двете дела Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети са подписали особени мнения по част от оспорените разпоредби. Техните позиции не променят крайния резултат, с който промените остават в сила.
Решенията на Конституционния съд потвърждават парламентарния модел за избор на ръководители на ДАР и ДАТО. Министерският съвет запазва правото да предлага кандидатите, а Народното събрание има последната дума.
Източници: bntnews.bg, nova.bg, dnes.dir.bg
