България трябва да настоява за дипломатическо решение на войната в Украйна, като едновременно с това защитава своите граждани и националните си интереси. Това заяви в „Твоят ден” по NOVA NEWS кандидатът за вицепрезидент на Илияна Йотова Кирил Вълчев, който призова българските институции да демонстрират единство по въпросите на националната сигурност.
По думите му свикването на Консултативния съвет за национална сигурност в разгара на предизборната кампания е риск, но и възможност за постигане на съгласие. „Опитвам се да видя в днешния съвет една възможност за постигане на съгласие - българските политици, българските институции да покажат, че могат да бъдат обединени, когато има опасности пред България“, заяви Вълчев.
Той коментира и атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, като подчерта, че независимо от произхода на дроновете нападенията срещу цивилни плавателни съдове са недопустими. Според Вълчев България трябва да работи с други държави от региона и да постави въпроса за сигурността в Черно море както пред НАТО, така и пред Европейския съюз. „Ние сме много по-силни, когато сме заедно, и това ни дава голяма защита“, заяви той.
Като една от основните цели на България при евентуално бъдещо европейско предложение за мир Вълчев посочи защитата на правата на българите в Украйна. По думите му страната ни трябва да настоява етническите българи да имат равни права и възможност да съхраняват езика и идентичността си. Той подчерта и необходимостта България да участва във възстановяването на Украйна, ако бъде постигнато мирно споразумение. „Трябва да изпратим български строители да възстановяват Украйна, а не български войници“, категоричен е Вълчев.
По отношение на евентуални мирни преговори той посочи, че Европа трябва да има собствено конкретно предложение, около което да започне разговор. "Разговорът трябва да започне от някъде. Трябва и Европа да седи на масата“, каза кандидатът за вицепрезидент.
Вълчев отказа да нарече руския президент Владимир Путин „агресор“, като обясни, че предпочита да описва действията, а не да поставя определения на хората. „Да кажеш, че Русия започна войната в Украйна, е по-силно, отколкото да слагаш етикети“, заяви той.
В същото време той беше категоричен, че войната не трябва да завърши с капитулация на една от страните и предупреди за опасностите от ескалация на напрежението между ядрени сили.
Според Вълчев България трябва да има активна позиция и по въпроса за сигурността в Черно море. Той предложи страната ни да координира действията си с Румъния и Турция, които също са засегнати от инциденти с дронове.
Той коментира и въпроса около помилването на осъден престъпник от страна на Илияна Йотова по времето, когато е била вицепрезидент. Вълчев заяви, че ако стане вицепрезидент и му бъде възложена дейността по помилванията, няма да може да се откаже от това си задължение, тъй като то е вменено в позицията на вицепрезидента по Конституция. „Нямам право да се откажа. Това означава да наруша Конституцията. Защото съм длъжен да разглеждам всеки подобен случай“, обясни той.
Вълчев смята, че процедурите за помилване могат да бъдат подобрени и част от тях да бъдат уредени със закон, а не само с указ. Според него е необходимо да се подобри и системата за експертизи, включително медицинските експертизи.
„За мен трябва да помислим дали уредбата, която предишният вицепрезидент Маргарита Попова за първи път урежда процедурите как да става работата, да не бъде в закон. Задавам си го като въпрос, защото това ще повиши доверието“, каза той.
Сред проблемите, които трябва да бъдат решавани, Вълчев посочи и условията в българските затвори и възможността за лечение на тежко болни затворници.
Той изтъкна демографията сред основните приоритети пред бъдещата президентска институция. „Как си представям успеха на България след пет години? За първи път от 1990-а насам населението на страната ни да се е увеличило“, заяви Вълчев.
Той посочи като възможна посока за действие и привличането обратно на българи от общностите в чужбина. Според него трябва да се създадат по-добри условия за придобиване на българско гражданство, като паралелно с това се насърчава изучаването на български език, история и география. „А хората от българските общности по света да започнат да виждат смисъл да се връщат в България“, каза той.
Вълчев коментира и начина, по който се провеждат изборите, като изрази желание в бъдеще избирателите да могат да гласуват с имена, а не с номера.
Като още една възможна тема за политическо съгласие той посочи приемането на закон за българския език. „Ето въпрос, по който не виждам защо да се скараме. Нека напишем закон, който да регламентира минималните места, на които трябва да се използва български език“, каза Вълчев.
По думите му основната задача на президентската институция трябва да бъде не да дава неизпълними обещания, а да търси съгласие по стратегическите въпроси за страната. „Най-големият въпрос пред президентската институция е наистина да постигне съгласие с цел да постигнем голямата цел пред България“, обобщи той.
