Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е безпрецедентно събитие, което ще остане в историята, заяви в ефира на „На фокус“ историкът и медиавист проф. Пламен Павлов. По думите му значението на владетеля за българската история трябва да бъде разглеждано отвъд споровете и политическите интерпретации през последните дни.
„Безспорно, безпрецедентно събитие. То ще бъде оставено в историята вероятно със златни букви. И то не само заради знаковото завръщане на костите при народа на Самуил“, каза той. Проф. Павлов подчерта, че Самуил управлява в изключително тежък период, когато значителна част от териториите на Първото българско царство вече са под византийски контрол, а неговата династия продължава съпротивата срещу Византия.
Историкът беше категоричен, че няма основание да се поставя под съмнение идентификацията на останките, открити в базиликата „Свети Ахил“. Той обясни, че археологическите находки и историческите сведения дават достатъчно основания за тази позиция, като допълнителни съвременни изследвания могат да внесат още яснота. По думите му България разполага с необходимите специалисти и технологии за извършването на ДНК и антропологични анализи.
Проф. Павлов коментира и споровете около произхода на Самуил и опитите историческата фигура да бъде представяна като част от различна национална традиция. Според него средновековните извори ясно поставят владетеля в българската държавна и династична традиция. „Той не бил цар - напротив, той е от царския род, от Крумовата династия. И това го знаем от българския покрифен летопис от XI-XII век. Там се казва, че Роман и Самуил са от едно и също царско коляно“, каза историкът.
Според проф. Павлов връщането на останките може да има значение и извън историческата символика при отношенията между България и Гърция и за бъдещи научни изследвания. Той призова за съвместни българо-гръцки археологически експедиции в района на базиликата „Свети Ахил“, където според него има още неизследвани следи от средновековния български център.
