В края на месец юли брутният външен дълг на България достига 69,814 милиарда евро, което представлява 56,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, това поакзват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Само за една година задълженията са нараснали с над 14,57 милиарда евро, което представлява скок от 26,4 на сто спрямо юли 2025 година.
Драстичен ръст при краткосрочните задълженияСтатистиката показва сериозна промяна в структурата на дълга. Краткосрочните задължения отбелязват забележителен ръст от 109 процента за година и вече възлизат на 19,362 милиарда евро (27,7 процента от общия дълг). За сравнение, година по-рано те са били 9,262 милиарда евро.
В същото време дългосрочните задължения се увеличават с по-умерени темпове от 9,7 процента, достигайки 50,451 милиарда евро. Към края на юли малко над 57 процента от брутните външни задължения на страната са с остатъчен матуритет над една година, като 72,6 на сто от всички задължения са деноминирани в евро.
Ефектът на ЕвросистематаДържавното управление запазва най-голям дял в структурата на външния дълг с 18,846 милиарда евро, което е нарастване с малко над 1 милиард евро (5,9 процента) спрямо миналото лято.
Най-сериозният индивидуален скок обаче се отчита при задълженията на Централната банка, които скачат с внушителните 8,715 милиарда евро до общо 10,604 милиарда евро. От БНБ уточняват, че тази промяна пряко отразява задълженията, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, което е следствие от присъединяването на България към еврозоната от 1 януари тази година.
Банки и частен секторВъншните задължения на другите парично-финансови институции, включващи банките и фондовете на паричния пазар, отчитат увеличение от 47,8 процента и достигат 11,397 милиарда евро. При останалите сектори ръстът е минимален – 4,1 процента до малко над 14,84 милиарда евро.
Вътрешнофирменото кредитиране в страната също бележи леко повишение от 3,9 процента, достигайки 14,125 милиарда евро към края на месец юли.
